Арнет Лем - Продадена принцеса

— Съмнявам се, че е видяла куриера — отвърна той, за да успокои Съмърлед. — Беше прекалено заета.

— Какво ще направи Брус? — додаде Броуди.

Кралят на Шотландия искаше съюз с краля на Хайлендс. Бе предпочел да заложи на Ривъс, но щеше да чака само до време. Вече беше проявил слабост, като се бе показал нерешителен относно лидерството в Хайлендс. Търпението му имаше граници.

— Това зависи от броя на клановете, които Кътбърт ще успее да привлече, преди Меридийн да е поискала меча.

Лицето на Съмърлед потъмня от гняв.

— Като се броят Дейвидсънови, той вече има шест клана на своя страна. Ние, Маккуинови и нашите васали стоим на твоя страна.

Дръмънд и Рендолф бяха първите съюзници на Ривъс, а Съмърлед — първият му възпитаник.

— Всички ние стоим на страната на Хайлендс — рече Ривъс. — Ако Кътбърт дойде за Меридийн, ще го победим.

Вместо да получи короната по традиционния начин, Ривъс щеше да я вземе с меч в битка, като превърнеше титлата крал на Хайлендс в бойно звание.

Перспективата беше отчайваща, защото искаше да владее страната според обичая. Искаше Меридийн да му даде меча на баща си. По някаква причина тя нямаше желанието или смелостта да се изправи пред баща си.

— Съмърлед, бих искал днес да поговоря насаме с Меридийн.

— Разбирам, Ривъс.

Освен това той желаеше жена си. Невинната мисъл почти го разсмя, защото трябваше да държи здраво юздите на желанието си. Ако усетеше, че губи контрол над страстта си, щеше да потърси спасение в безопасната тема за Гиби и новите й задължения като прислужница.

— Меридийн е живяла дълго време надалеч.

— При онези варвари, англичаните — изсумтя момъка. — Те са я унищожили.

— Те само са й повлияли. Меридийн се бои от баща си — още щом го каза, Ривъс съжали за думите си, защото знаеше колко високо цени тя личните си тайни. Следователно трябваше да ги зачита.

— Ние ще се въоръжим ли? — попита Съмърлед.

— Само с кама и къс меч. Нали помниш, че сме само хамали.

— Ти си като сол сред подправките й, Ривъс — разсмя се Съмърлед.

Дано Господ дадеше да стане така, помоли се мислено той, защото копнееше за хармония между него и Меридийн.

— Ти ще оставиш тук бойните си навици и съпружеските амбиции.

— Ами твоите? — наежи се Съмърлед.

Първата му реакция бе да му обясни, но лоялността към желанията на Меридийн го спря. Тя би сметнала дискусията им за намеса в личния й живот. Ривъс имаше още една причина да отбягва темата: само Броуди и отец Томас знаеха, че те бяха изконсумирали брака си.

— Венчавката ми беше още преди години.

— А ти си прекалено благороден, за да я прелъстиш, преди тя да е изпълнила задължението си като принцеса и да е поискала меча.

Сигурно Ривъс трябваше да се почувства виновен, но не изпита угризения, защото бе задължен към една по-голяма кауза.

— Така е.

Съмърлед поклати глава в младежко благоговение.

— Тя сигурно е била едно малко, хубаво момиченце.

— О, да — намеси се Броуди. — Само едни зелени очи и коса, черна като безлунна нощ. Никога не се е раждала по-хубава принцеса, която така добре да отговаря на описанието в легендата.

Ривъс помнеше нежното и хитро момиче с кожа по-гладка от всичко, което едно просто момче някога бе докосвал. По онова време тя знаеше повече за шотландската политика от него. Сега той бе взел нейната роля, а тя — неговата. Молеше се това също да се промени.

— Тя те бе очаровала още от самото начало — подразни го Броуди. — Трябваше да го видиш тогава, Съмърлед. — Броуди сръга Ривъс в ребрата. — Скоро, след като крал Едуард си замина, момчето на месаря стана вещ воин с меч и цял дявол с боздуган и копие. А пък с пиката… За мишена му служеха онези проклети англичани, които отнеха невестата му.

Ривъс се почувства, твърде виновен, за да възрази, така че просто заяви:

— Да се надяваме, че са я научили да язди. А сега върви и накарай младите Форбс да побързат.

Меридийн насочи възбудения си жребец към Ривъс, който стоеше на коня близо до древна каменна постройка, разположена под извисилите се наоколо лиственици. Облечен в обикновени панталони и подплатена кожена туника, Ривъс приличаше повече на джентълмен, отколкото на воин, готов да командва цял Хайлендс.

Той бе сдържал думата си. В другия край на широката ливада Съмърлед и Сирина наблюдаваха веселата игра на цял рояк жълти пеперуди, които танцуваха сред лилиите.

Птичи песни изпълваха въздуха, а из дърветата катериците шумно търсеха храна.