Арнет Лем - Продадена принцеса

— А днес от колко време си тук.

— Откакто изгря луната.

От часове. Огънят още гореше.

— Спал ли си?

— Мислех си и от време на време прочитах по малко от Завета.

— Ти го почиташ повече от мене.

Ривъс сви рамене и отпи глътка от каната.

— Аз разполагах с години, за да му се наслаждавам. Сигурно, като жена и съпруга, се чувстваш странно, когато четеш тези редове.

Повече, отколкото предполагаше.

— Да.

— Всички те са били високоуважавани жени и записките им бяха много полезни за едно момче, което знаеше много повече за това как се дерат животни, отколкото как се ръководят хора. Синът на месаря.

— Какво имаш предвид?

— Като изучавах записките им, се изпълвах със смелост да скъсам с Едуард Първи.

Меридийн осъзна колко малко знае за пътя, който беше извървял до върха.

— Сигурно по онова време пречките са ти се стрували непреодолими.

— Да.

— Но преди да ни венчаят ти се закле във вярност към крал Едуард.

— Нямах друг избор. Бях само на тринайсет и прекалено изплашен, за да сторя нещо друго. Освен това след заминаването си той остави тук въоръжена стража.

— Уби ли ги?

— Не. — Той изрита пантофите си и размърда пръстите на краката си. — Спечелих, онова което имаха в турнири.

— Кога се научи да въртиш меча?

— Скоро след като Едуард си тръгна, Броуди започна да ме тренира. Беше учител, който не се задоволява с нищо по-малко от съвършенство.

— Кога английските войници напуснаха Елджиншър?

— Последният бе откупен от семейството си пет години, след като ти си тръгна.

— Значи си бил на осемнайсет години и си победил войниците на Плантагенет?

— Имах Броуди и подкрепата на Форбс. Беше ми достатъчно. Разкажи ми всеки миг от престоя ти в Англия.

— Престой ли? Аз си създадох дом там, а също и приятели. И не променяй темата. Как успя да сключиш толкова много съюзи?

— Станах домакин на хайлендските турнири и се запознах със старейшините. Маккуинови станаха първите ми съюзници. Дръмънд беше пленен от стария Едуард, а Рендолф тъкмо бе станал старейшина на клана. Победих го в турнира и като награда поисках да обучавам Съмърлед. От самото начало сме добри приятели с него.

— Ами клана Макгиливри?

— Първите два пъти участваха в турнирите. Оттогава идва само Уилям. За мое разочарование той също престана да идва.

— Той ми изпрати бележка.

Реакцията на Ривъс беше незначителна, но тя разбра, че е изненадан.

— Кога? Как?

Явно бе казал истината, че не е гледал в пакета с птичето гнездо. Значи уважаваше тайните й. Колко нетипично за един шотландец, помисли си тя.

— Беше сложил бележката в подаръка, който ми предаде.

— И какво пишеше в бележката?

— Че съм в опасност.

— Не те грози никаква опасност, Меридийн — рече Ривъс.

От седмица насам спореха по този въпрос.

— Сигурно ме мислиш за глупачка.

Стояха близо до кръга от офики. Из двора почти не се мяркаха хора. Слънцето хвърляше отблясъци върху сребърната диадема, която придържаше воала на Меридийн към косата й. Ривъс си я представи как изглежда в леглото до него — с извити в доволна усмивка устни и дрезгав от любов глас.

Окрилен от тази мисъл, той додаде с надежда:

— Искам само щастието ти.

— Като на всяка моя крачка ме следват въоръжени пазачи ли? — Тя изгледа свирепо Съмърлед и Броуди, които придружаваха нея и Сирина на разходките им. — Би ли се радвал на живота си, ако си заобиколен от войници?

Ако й напомнеше, че самият той е войник, само щеше да предизвика гнева й. Ривъс предпочиташе да намери нещо, за да я развесели.

В другия край на двора се отвори вратата на конюшнята. Един куриер, облечен в ливрея на Чаплинг, изведе коня си. Слава Богу, че Меридийн гледаше към Ривъс и не можа да види заминаването на конника. Съобщението, което Ривъс току-що бе получил от баща й, вещаеше неприятности. Предпочете да не й казва това.

— Е? — подкани го тя, с напрегнато от решителност лице. — Нищо ли няма да кажеш?

— Мога само да кажа, че животът на ергена има определени предимства.

Тя се опита да си придаде възмутен вид, но не успя.

— Съмърлед е тук, за да носи кошницата ти и за да ухажва Сирина — побърза да добави Ривъс. — Броуди е с тях, за да ги наблюдава.

— Ха! — Тя пристъпи толкова близо до него, че буквално можеше да почувства решителността й. — Няма да ме предумаш да приема собствената си армия. Сигурна съм, че Броуди е достатъчен.

Броуди сам бе предложил да я придружава. Брат й Уилям бе изпратил съобщение, че скоро ще ги посети. Веднага щом пристигнеше, той щеше да я пази, в случай, че на Ривъс му се наложи да отсъства.