Арнет Лем - Продадена принцеса

— Ти можеш да го победиш, нали?

— Възможно е.

Меридийн долови нотката на колебание. Шерифът беше казал същото.

— Какво искаш да кажеш?

— Досега никога не сме се били в гняв и мисля, че правим глупост.

На полето на грешките Ривъс Макдъф беше истински аматьор в сравнение с нея. Тя се бе влюбила в мъж, който я бе накарал насила да живее сред демони. Той искаше от нея невъзможното.

— Продължавай.

— Похвалих се, че мога да го победя с една ръка, а другата да завържа на гърба си. Сигурен съм, че ще ме накара да го сторя.

Сърцето й подсказваше, че Ривъс Макдъф ще победи. Все пак се чувстваше задължена да му помогне. Той я бе спасил. Тя не можеше да поиска меча. Целта, заради която бе доведена в Шотландия, нямаше да бъде постигната.

— Ако му позволиш да ме направи вдовица, по-добре сама да те убия.

Той се разсмя на абсурдността на думите й.

— Не можахме да останем сами. Снощи си легна рано. Наистина ли си добре?

Тя разбра какво Ривъс има предвид и загрижеността му я поласка.

— Да.

— И нищо не те е безпокоило?

— Нищо, освен гузната съвест. — Не бе предполагала, че така силно го обича.

— Сега вече не можеш да искаш анулиране на брака.

Не беше сигурна дали иска нещо такова. Жалко, че не бяха обикновени хора — фермери, чиито най-големи грижи са сушата и болестите. Вместо това ги гонеха проклятията на мечове, корони и кралства.

— Няма нужда никой да знае и не е наложително да се случва пак.

— Знам какво се случи — гласът му се снижи, а погледът му стана настойчив. — И възнамерявам да бъдем плодовити и да се множим.

Дори да опиташе, нямаше да успее да отдели човека от наследените нрави. Нито можеше да раздели сърцето си от омразата към хайлендските традиции.

— Ако ти родя синове, ти ще ги научиш да бъдат войници.

— Ще ги науча да обичат, да управляват и да защитават тази земя.

— С боздуган и обсадни машини, без да те е грижа за душите им?

— С чест и сила, и с грижа за своята майка.

Майка! Щеше да има деца, които да гледа и обича.

Момчета, които да изпраща на бой. Невинни дъщери, които да търгува като овце.

— Не.

— Страх те е.

Син, донесен в къщи в одеяло с натрошено тяло и неопростена душа…

— Мразя тази войнолюбива страна.

Той я хвана над лактите.

— Тогава ми помогни да й дам мир — процеди той през стиснати зъби. — Мирът е само на една ръка разстояние.

Убеждението му беше толкова силно, че омразата й се разколеба. Но другите мъже също криеха амбиции.

— Баща ми обича да носи меча на Чаплинг и короната.

— Знам. Перчеше се из парламента като петел пред кокошки. Кралството, което мисли, че управлява, го няма.

— Докато твоето е пълно с праведни шотландци.

Той махна с ръка.

— Виждаш ли някакво несъгласие?

— Само един мъж, готов да убие свещеник — решително отвърна тя.

Отпорът й го изненада и той заби поглед в бронираните си ръкавици.

— Няма да го убия — Ривъс отново погледна над рамото й. — Гиби идва насам. Ще я пазиш ли при теб?

— Тя не може да гледа двубоя. Ами ако те ранят?

— Тя е хайлендско момиче и е свикнала към проявите на шотландска доблест.

— Ако въпросите на вярата се решават с меч в ръка, тогава аз съм кралицата на пролетния празник.

— Не. Ти си великата принцеса на хайлендския народ, а аз съм твоя герой.

— Моят ли? Ти спомена, че ще победиш свещеника. Той и за мене ли говори с пренебрежение?

— Да.

— Не искам да бъда повод за кръвопролитие.

— Трябва да защитя честта ти.

Най-сетне дойде прозрението, а заедно с него облекчението от вината за обичта й към Ривъс. Тя простря ръце към него.

— Пилееш доблестта си не където трябва. Предполагам, че той е унизил принцесата на Инвърнес. Какво точно каза той?

— Каза, че като си ме прелъстила си повторила греха на Ева.

— А ти какво му отговори?

— Казах му, че си невинна.

— Обсъждали сте ме, сякаш съм въртоглав кон, който те е хвърлил в папратта? Аз съм съкрушена, Ривъс. Как си могъл?

Устата му се изкриви във фалшива усмивка.

— Гиби — рече той, като привлече момичето между тях. — Ще стоиш с Меридийн.

— Гиби — каза Меридийн, като побутна момичето към него. — Ще стоиш при баща си.

Обърна се и тръгна към църквата.

Проклета да е мъжката гордост. Не беше дъщерята на някакъв селянин, за да я съдят по този начин. Тя беше принцесата на Инвърнес.

Тази проклета мисъл насмалко не я накара да се спъне. Без церемонии. Тя беше дъщеря на благородник — нищо повече. Гласът й щеше да бъде чут.