Арнет Лем - Продадена принцеса

Разумът й подсказваше да не се тревожи, но бракът им беше подпечатан. Нямаше да има никакво разтрогване. Планът й да ги заварят в компрометираща ситуация се бе провалил. Тя бе изгубила повече от Ривъс.

— Изконсумирахме брачната си клетва.

— Да, при това доста задоволително — усмихна се той. — На съименничките ти сигурно им е било приятно.

Щеше да бъде нечестно да го вини, но не можа да се сдържи.

— Ти се възползва от слабостта ми.

Той й хвърли недоверчив поглед.

— Не е честно да се оплакваш, Меридийн. Та ти направо ме молеше да те любя.

Забележката му за чест и любов накара да се надигне у нея гнева. Това, че планът й за прелъстяване бе пропаднал, само доливаше масло в огъня на яда й.

Тя затръшна капака на сандъка.

— Никога, никого не съм молила.

Но всъщност беше. Беше го молила настойчиво и безсрамно.

— Предполагам, че ще е по-добре да кажем, че ти настойчиво поиска от мен нещо, за което не ми достигна воля да ти откажа.

И двамата бяха платили висока цена: той меча, а тя — безопасното бъдеще, свободно от шотландските интриги.

— Имаш услужлива съвест.

Той мушна Завета под мишница.

— А също и ненаситен апетит. Искаш ли да напълним стомасите си, а после можем да се поглезим отново? Какво ще кажеш да минем за трети път през портите на страстта?

И да поеме риска да забременее? Не. Беше постигнала целта си, макар да не бе отчела напълно последствията. Сега трябваше да обмисли възможностите. Ако отхвърлеше желанието, самата мисъл за което сега извикваше наслада, щеше да се изправи пред нова дилема.

— Доста съм изморена.

Той повдигна брадичката й и погледна в очите й.

— Нараних ли те?

„Ако екстаза може да се нарече рана“ — искаше да каже тя. Вместо това реши да му отговори със самата истина.

— Не. Ти превърна страшните приказки за брачното ложе в лъжа. За което ти благодаря.

Отговорът й му достави голямо удоволствие, защото очите му светнаха от радост. Излязоха заедно от стаята. Меридийн направи едно забележително откритие. За втори път в живота си се чувстваше напълно спокойна в компанията на един хайлендец. При първия случай той беше момче, очакващо собствената си смърт от ръката на чуждия крал. При втория случай хайлендеца беше мъж, който заради ръката на желаната жена се бе отказал от обединението на Шотландия. Тя бе прекарала години в омраза към Шотландия и народа й. За по-малко от две седмици Ривъс Макдъф бе притъпил острието на враждата.

Меридийн спря в осветения с факли коридор.

— Различна ли изглеждам?

Той погали бузата й със същата ръка, която я бе докосвала така интимно.

— Само за мен, Меридийн.

— Тоест как?

Той сниши глас.

— Носиш жарта на силно обичана жена, но си изплашена от онова, което чувстваш и се колебаеш дали да ми се довериш.

Искреността я подтикна да каже:

— Шотландците рядко са обръщали внимание, какво е най-добро за мене.

— Но не и днешните шотландци. А аз със сигурност. Ти си моята най-голяма грижа и се кълна в душата на баща си, че ще живеем с тебе тук в мир.

На следващата сутрин, когато се върна от изповед всичко се промени. Меридийн беше застанала в голямата зала и гледаше как Ривъс приближава с широки крачки замъка. Той изкачваше стъпалата по три наведнъж. Тъкмо вратата се бе затворила, когато шерифът Броуди се втурна вътре и побърза след него.

Последва кавга, но не можа да разбере нито гневните думи на Ривъс, нито също тъй острите отговори на Броуди. След малко облеченият в ризница Ривъс слезе по стълбите, дрънчейки с щита, меча и шпорите си. Без да обърне внимание нито на нея, нито на Сим той отвори вратата със силен ритник и изхвръкна на двора.

Меридийн затвори счетоводната книга.

— Бих казал, че Ривъс е раздразнен, Сим.

Стюардът подсвирна.

— Горко на човека, който се изправи срещу гнева му.

Броуди погледна надолу към тях.

— Тогава се молете за отчето.

— О, не! — ахна Сим. — Те никога не са кръстосвали мечове в гняв.

Броуди удари с юмрук.

— Този път ще падне бой.

— Типично по шотландски — замислено рече Меридийн. — Защо са се скарали?

— Предполагам, че отчето го е нападнал, заради изповедта му.

Тя огледа загрижените им лица, но не откри отговора на въпроса си.

— Какъв ли черен грях е извършил Ривъс и кога? Денят едва започва, а и той тъкмо спря да пости.

Шерифът заби очи в ботушите си.

— Не знам никаква подробност.

Лъжеше. Отстъплението му го издаваше. Но повече беше загрижена за опасността, стояща пред съпруга й. Тя грабна воала си и се насочи към вратата.