Арнет Лем - Продадена принцеса

— Не мене желаеш, Ривъс. Не аз съм страстта на живота ти.

Той примигна, а очите му отново загубиха фокуса си. Като се възползва от момента, тя сграбчи бедрата му.

Мускулите му се превърнаха в стомана под пръстите й. Тя прокле силата му, защото за нея тя беше наказание. Не трябваше да се усъмнява в мотивите му, защото истината се забиваше като нож в гърдите й.

Трябваше да помисли добре, преди да се отдаде на един шотландец. Ръцете й се отпуснаха и се смъкнаха до тялото й. Свещта изпращя. Сенките по стените затанцуваха. Странно, нищо в стаята не се бе променило и въпреки това обстановката изглеждаше някак различна.

— Пусни ме да стана.

— Не мога — погледът му се спря върху нея. — Твоята тъга ме унищожава, Меридийн.

Двамата си подхождаме, помисли си тя, синът на месаря и аз.

— Тогава ме направи твоя.

Той го направи. Времето спря за Меридийн. Сякаш удари камбана, която отбеляза края на всичко вече било и същевременно оповестявайки началото на предстоящото.

Пълнотата на тяхното единение я порази. Те се сливаха като ръка в любима ръкавица. Абсолютният покой на техните души изпълни въздуха.

Тя въздъхна доволно.

— Чувствам се чудесно.

— Х-м. Заради това удоволствие съм готов да стоя гладен и жаден.

Меридийн усети прилив на гордост, който я накара да се усмихне.

— Аз ще ти нося храна.

Той проникна в нея.

Тръпката на удоволствието насмалко не накара Ривъс да свърши. Страстта обхвана слабините му, но той бе чакал повече от десет години, за да обвърже тази жена към себе си. Не искаше да свършва така бързо с едно единствено преживяване на желанието си. Искаше да го превърне в пир, в празник на тяхната любов.

Невинността й го обгръщаше, непозната и отстъпчива. Полученото удоволствие или отсъствието му щеше да налага темпото на тяхната интимна връзка. Оттук нататък щяха да бъдат мъж и жена. Политиката да върви по дяволите.

А сега смяташе да я люби, докато спомена за тази нощ се отпечата дълбоко и завинаги у тях. Следващият път, когато тя изразеше недоволство, щеше да я отведе в някое тихо кътче и да й напомни за блаженството, на което можеха да се радват двамата.

С тази мисъл той се отдръпна назад, после проникна дълбоко, постепенно, докъдето можеше. Тя изстена възхитена и се притисна в него. Нетърпението й му подейства, защото той беше на косъм да разпръсне семето си.

С нежно предизвикателство в погледа си той й каза:

— Ти си страстта на моя живот, Меридийн Макгиливри.

Меридийн разцъфна като най-красивото цвете на Шотландия.

— Не знам какво следва сега.

— Тогава нека ти покажа.

Ривъс сграбчи хълбоците й, за да я задържи неподвижна, докато се отдръпваше от топлината й. После проникна отново. Меридийн затвори очи и с лекотата на жена, която е лежала в ръцете на хиляди мъже се повдигна към него и последва ритъма му…

Той я помоли да го обхване с краката си и тя го направи. Стройните и бедра се оказаха изненадващо силни, като го задържаха и едновременно го подканяха. Тялото му овлажня от пот, а копнежа напираше в слабините му, горещ и настойчив. Меридийн миришеше на изтравниче и на доволна жена — опасни аромати за един мъж толкова близо до кулминацията си.

За да овладее страстта той се замисли за обикновени неща. За новата си плетена ризница, за намалелите доставки на кремък.

— Загуби ли интерес към мен, Ривъс?

Звукът на гласа й го накара да се сепне. Очите й светеха, преситени от желание, а разкошната й коса се бе разпиляла като ветрило върху чаршафите. Точно така си я бе представял, но реалността взе ума му.

Тя го ощипа по кръста.

— Загуби ли?

Принцесата беше негова, за да я прегръща, за да я люби, за да й се възхищава, докато Бог не ги призовеше.

Той се напрегна в нея.

— О! Разбирам, че не си.

Ривъс се усмихна дяволито.

— Мисля, че би могла да кажеш, че интересът ми към теб нараства бързо и силно.

Тя прекара нокът по ребрата му.

— Да не би да препускаш в галоп към портите на насладата?

Ривъс потръпна и се възползва от отклонението.

— Значи си чела онзи похотлив французин, Де Лорис? Тези думи ми звучат като написани от него.

Меридийн се изчерви.

— Чух го от Елън.

Ривъс се почувства като арбалет, зареден и готов за стрелба.

— Значи трябва да слушаш мен, а не нея.

Гърдите й се разтресоха от смях, а очите й заблестяха от шеговито непокорство.

— Нима се опитваш да ме командваш тук, в собственото ми легло?