Арнет Лем - Продадена принцеса

Гневът й се стопи като масло на слънце.

— Защо толкова настойчиво се мъчиш да ме накараш да обикна тебе и тази противна страна?

— Мисля — отвърна той, като се загледа в гоблена, — че ако Шотландия не успее да запази най-добрите си синове и най-хубавите си дъщери, ще падне както Уелс, а културата й ще се размаже под английския чук.

— Аз не съм сред най-добрите шотландци.

Той я погледна с очи, блеснали от силни чувства.

— О, не, Меридийн! Ти, именно ти.

За да убеди по-скоро себе си, отколкото него, тя додаде:

— Аз не съм твоя жена.

Той се престори на удивен.

— Имам ли жена? — изръмжа той и вдигна ръка. — Моля се тя да дойде, за да ми изтрие гърба и да ми налее чаша ейл.

— Ти търсиш слуга.

Забележката го уцели право в гордостта му и той отстъпи назад.

— Вярно. Но ще призная грешката си, ако ми обясниш какво знаеш за съпружеския живот.

— След като ми кажеш кой бе изпратил да ме отвлекат. Той не носеше цветовете на Макгиливри.

— Значи това те е тормозело — мисълта, че може би е бил един от твоите. Не се безпокой кой го е изпратил. Искал е да продаде едно хубаво момиче на един морски капитан в Тейн.

Меридийн изпита странно облекчение. Шотландия гъмжеше от похитители. Баща й не беше в съюз с клана Маклиъд. Връзка по брак имаше с тях Робърт Брус. Освен ако този Маклиъд не бе скъсал със семейството си.

— А сега — най-сетне рече Ривъс, — дай ми определение за благоверна съпруга.

— Което да приляга на мене?

— Да.

Ривъс търсеше словесна битка. Оказваше се лесно да го плени. За по-голям ефект Меридийн му наля чаша ейл и я сложи в ръката му.

— Първо, благоверната съпруга трябва да си намери добър съпруг. Тъй като аз бях лишена от този лукс, дискусията по този въпрос свършва тук. Още сега.

— В английската църква ли си се научила тези словесни хватки? — като поклати учудено глава, той се отпусна на табуретката до стана. — Това обяснява защо страната им е на границата на гражданска война.

— Тези думи подхождат повече за Шотландия.

— С твоя помощ, Меридийн, Хайлендс ще познае мира.

Трябваше да се защити. Не можеше да намери думи. Сирина щеше да се появи скоро. Трябваше да примами Ривъс в компрометираща поза.

— А ти какво знаеш за благоверния съпруг?

— Чуй ме добре. Щастието на жената е отговорност на съпруга й — той остави чашата с ейл и отиде при нея. — Жената предпочита крехко агнешко? Значи задължение на мъжа й е всяка пролет да ходи при овчаря.

Той се приближи, без да откъсва от нея очи.

— Ако желанието й е тлъста яребица — многозначително продължи той, — тогава той трябва да вземе лък и да отиде на лов след края на жътвата. Ако тя обича да води разговори, тогава той трябва да стане по-остроумен, за да е достоен партньор на умните й мисли — гласът му спадна, но той вече беше толкова близо, че шепотът му се чуваше. — Ако сладките думи и нежните докосвания подхранват душата й, тогава той трябва да й каже, че устата й е ароматна като цвете, а кожата й е най-мекото нещо, създадено от Бог. — Той стисна раменете й. — Ако тя жадува за близост като тази, тогава мъжът й е задължен, да я вземе в прегръдката си.

Умът й се превърна в застинало езеро, копнеещо за допира на вятъра. Дъхът му погали лицето й и тя го пое дълбоко в целувка, от която душата й опустя. След това той отстъпи назад, изпълвайки я с толкова настойчиво желание, че дори пръстите й пламнаха от възбуда. Тя стисна туниката му в юмруците си с такава сила, че ръцете й се стегнаха на възли.

Ривъс сякаш разбираше какво става с нея. Освободи се от ръцете й и преплете пръсти в нейните, като внимаваше с превързаната й ръка, за която тя изглежда бе забравила. Работата бе направила дланите на двете му ръце груби, но кожата му беше странно нежна при допир. Напрежението буквално струеше от нея, предизвиквайки отпадналост, която я подбуждаше да се вкопчи в Ривъс.

Той размърда бедрата си от една страна на друга, сякаш, че започваше да танцува, като се отъркваше леко в нея, подканяйки я да се присъедини към движението му. Тя се подчини на призива му. Страстта си пробиваше път нагоре по гърба й и надолу по краката й и Меридийн се олюля.

Той я разбра и премести преплетените им ръце зад нея, като я подкрепи и й даде възможност да се олюлява както иска. Но тя не можеше нито да намери идеалното движение, нито да запази равновесие. Разтвори краката си, за да стъпи по-добре и той пристъпи към освободеното пространство. Дъхът й секна следствие установилото се съвършенство, в което телата им си пасваха. После той я наклони назад и с целувка погълна всичките й усещания, като остана да гори единствено копнежа за него.