Арнет Лем - Продадена принцеса

— Броуди няма да се съгласи да ти носи кошницата, както Съмърлед. Това е под достойнството му.

Благословения Броуди. Той кръстоса ръце пред гърдите си и стъпи здраво разкрачен.

Меридийн с негодувание погледна бойните гривни върху китките на шерифа.

— Ако ги наречеш носачи, няма нищо да промениш. Сама мога да нося кошницата си.

Бъди убедителен, рече си Ривъс. Тя трябваше да се съгласи на охрана. Събитията от последния час го потвърждаваха. Точно в този момент пратеникът се насочи към главните порти.

— Разбира се, че можеш сама да носиш кошницата си, но тогава Съмърлед ще трябва да се откаже от компанията на Сирина.

— Би могъл да я ухажва в голямата зала или при кладенеца. — Тя посочи с ръка точно в неподходящата посока.

За да й попречи да погледне натам, Ривъс взе ръката й и се опита да обърна вниманието, й към себе си.

— По-добре е да я ухажва под погледа ти.

Сирина се присъедини към усилията на Ривъс.

— Не можете да се разхождате сама, лейди Меридийн. Няма да бъде прилично.

— Не и в Хайлендс — подигравателно подхвърли Меридийн, като впи очи в Ривъс. — В Шотландия е модно дамите да се разхождат със своя армия.

— Ако това е армия — не се сдържа Ривъс, — тогава аз съм краварка.

Тя му хвърли такъв поглед, че Сирина се сви изплашено.

— Няма да позволя да иронизираш напълно основателното ми възражение. Аз съм затворница и това не ми допада.

Уважението му към нея го накара да сдържи острия си отговор.

— Това е само за известно време, Меридийн. Ще го изтърпиш ли заради съпруга си?

Тя затвори очи и пое дълбоко дъх, сякаш призоваваше търпението си. Нямаше да влезе в личен спор с него, не и когато имаше други хора. В това той беше сигурен. Надяваше се Меридийн да се смили и да поговори насаме с него. Но вече една седмица, не бе успявал да остане насаме с нея. Неговият ключ за апартамента й бе изчезнал. Факта, че го отбягваше пред хора, от една страна го забавляваше, но от друга разочароваше.

Стигаше му за днес, но чувстваше, че и на нея раздялата действаше по същия начин. Просто тя беше прекалено горда, за да признае, че той й липсва.

— Ще го направиш ли?

Тя отвори очи.

— Да, ако ме вземеш с теб на езда. Сами!

Противоречието в искането й го накара да се замисли. Непокорството в очите й го подтикна да й отговори дяволито:

— При условие, че яздим в галоп, за да…

Тя запуши устата му с длан. за да спре ироничната му забележка. Той целуна дланта й.

Меридийн дръпна рязко ръка и попита:

— Съгласен ли си?

Трябваше да откаже, като се имаше предвид изпратената от баща й бележка. Но Ривъс Макдъф, бе спечелил уважението и съюзничеството на хайлендските старейшини не с покорството си към Кътбърт Макгиливри.

Налагането му се бе превърнало в негов начин на живот.

— Да или не? — настоя тя.

Вратите се отвориха. Пратеникът пое пътя си извън замъка Олдкеърн.

— Да — отпусна се Ривъс. — Тъкмо сега из ливадите цъфтят лилиите. Ще кажа на Коунал да ни приготви една кошница храна и следобед ще тръгнем. — Надяваше се там да могат да поговорят с нея за обикновени неща. — Ако, разбира се, искаш?

Предложението му привлече вниманието й, но все още беше предпазлива. Виждаше се по очите й.

— Денят ще отмине, преди да си успял да приготвиш армията, която ще ни придружи — каза тя.

Победата беше близо.

— Ще бъдем само ти, аз, Съмърлед и Сирина.

— И никой друг?

— Както сама каза, ще ми отнеме прекалено дълго да събера хората си. А и нямаме нужда от ескорт — добави той.

Презрението бавно изчезна от лицето й.

— Значи ще излезем извън стените само четиримата? — натъртено попита тя.

— И конете ни.

— Но не онази тромава кобила, която ме докара тук?

Или беше забравила, че Ривъс я бе довел тук на седлото си, или бе предпочела да не го споменава. Последното беше по-вероятно, защото тя винаги се държеше предпазливо, особено пред погледа на други хора.

— Жребец ли искаш? — с лекота дойде закачката.

Тя го изгледа остро. Надигна се на пръсти, наклони се към него и прошепна:

— Само ако е бързоног и с меки устни.

За миг смелият й намек го зашемети. Бързо се съвзе и промърмори:

— Твоят жребец е известен с това, че препуска през нощта и за миг дори не губи ход. Ако пък си забравила, че устата му е мека, той е повече от всякога готов да ти освежи паметта.

Тя се отдръпна с порозовели от смущение страни. После бутна кошницата в ръцете на Броуди.

— Бихте ли подържали това, моля?