Арнет Лем - Продадена принцеса

Хванат изневиделица, той забрави ролята си и пое кошницата.

— С удоволствие, милейди.

— Колко сте любезен, шерифе. — После рече на Ривъс: — Ще поговоря с Монфише, после ще се преоблека и ще се срещнем при конюшните.

— Ще те чакам там.

Тя се отдалечи, последвана по петите от Сирина. Когато се отдалечиха достатъчно, Броуди въздъхна:

— Прости ми неловкостта, Ривъс. Тя е прекалено хитра за мен.

— Познавам добре това чувство, но сега имаме друга работа. Двамата елате с мен в конюшнята.

Броуди и Съмърлед влязоха в крачка с него и Ривъс им прошепна.

— Броуди, изпрати Глени и дузина мъже в гората край ливадите. Те трябва да стоят скрити, докато ние сме там. Не искам изненади, докато съм сам със Сирина и Меридийн. Ще се върнем преди свечеряване.

— Ами кой ще пази гърба ти? — додаде Броуди.

— Изпрати неколцина мъже след нас, но на достатъчно голямо разстояние. Ако зърна само един от тях, следващите две седмици ще се занимават само с лъскане на оръжията си.

Броуди повика Глени Форбс и му предаде разпорежданията.

— Защо принцесата отказва стражите? — объркано запита Съмърлед.

Дойдоха му на ум поне дузина причини и всичките включваха омразата й към Шотландия. Какво ли е било детството й? Ривъс можеше само да гадае при такъв баща като Кътбърт Макгиливри. Щеше да я попита, когато дойдеше подходящия момент. Сега трябваше да я запази в безопасност и да я направи щастлива — две често противоположни неща.

— Според пратеника клана Дейвидсън се е завърнал при Кътбърт.

Без да забавя ход Броуди подаде кошницата на Съмърлед.

— Как могат да са толкова нетърпеливи? Те знаят, че принцесата се е върнала. Епископът на Неърн се закле, че вестта за пристигането й се е разнесла из цял Хайлендс. Баща й дори изпрати едно от онези продажни кучета, които той нарича наемници, да я отвлече.

Беше готов да пожертва дори новата си ловна хижа, само да можеше да зърне Кътбърт в деня, в който той бе научил, че принцесата се е завърнала у дома. Имаше дори нещо още по-приятно: момента, в който тя щеше да сложи офиковата корона и да предяви рожденото си право.

— Тя все още не е поискала меча. Кътбърт намеква, че тя е или измамница, или не желае да потърси правото си. И в двата случая Дейвидсънови винаги биха предпочели да се придържат към традициите.

— Хайлендци с назадничаво мислене — изсумтя младият Съмърлед. — Ако някой язовец беше стиснал меча на Чаплинг между зъбите си, Дейвидсънови щяха да коленичат пред бърлогата му.

Горчивият му хумор накара Ривъс да се усмихне. Не можеше да проводи пратеник със съобщение, че Меридийн ще поиска меча, нито можеше да й повлияе, докато тя сама не вземеше решение да го направи. Елджиншър бе започнал да й харесва. Познаваше слугите и повечето селяни по име.

Ривъс се двоумеше относно стратегията й. Като се движеше сред хората тя ставаше свидетел на доволството им и на пожънатите плодове от мира и лоялността им.

Самият той беше израснал в Елджиншър. Беше приел каузата на единството с подкрепата на тези хора. Сега тази спечелена с труд хармония беше изложена на опасност. Но хората бяха свършили работата си. Този следобед Ривъс трябваше да свърши своята, веднага щом останеше насаме с нея. Налагаше се, защото времето изтичаше.

Изчака малко, докато тълпата отмина пред пекарната.

— Има още лоши новини — продължи той. — Кътбърт е разпратил куриери до всички старейшини в Хайлендс. Ако Меридийн не поиска меча, той ще предяви правото си да я пази.

Броуди спря и сграбчи ръката на Ривъс.

— Иска да вземе дъщеря си обратно, дори когато бракът ти е законен?

И изконсумиран. Ривъс потисна обзелото го желание при спомена за радостта, която бяха споделили в брачното легло. Искаше нещо повече от Меридийн и беше сигурен, че страстта и плътската нужда няма да му донесат вярата и приятелството й.

— Да и то с армия зад гърба си. Кътбърт й дава срок до Свети Дух да се яви при него.

Броуди изпсува на висок глас. Шумът накара ято гъски да се разкряка.

Времето беше невъзможно кратко, дори за готов на всичко човек.

— Тя не трябва да знае за ултиматума на баща си — той погледна от Броуди към Съмърлед. — Имам ли думата ви?

Двамата кимнаха.

— Ами ако види писмото на баща си? — попита Съмърлед.

Ривъс обърна глава към главния вход на замъка. Вратата на замъка беше затворена в съответствие с новата му практика да записва всички, които излизат или влизат. Дали Меридийн бе видяла конника? Не, надяваше се, защото ако го бе забелязала, щеше да се принуди да й каже част от истината. Но тя бе обърната с гръб към портите, а човекът бе напуснал преди тя да отиде към замъка.