Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс стисна по-здраво ръката й. Меридийн изостави тревожните съмнения и видя язовеца отново да пресича пътеката. Животното отиваше към мястото, където бяха вързани конете им.

Меридийн се наклони към него и прошепна:

— Дали конете няма да я изплашат?

Ривъс я придърпа обратно зад заслона на развалините.

— Само хората я плашат.

— Можем да спасим малките.

— Можем, ако се наложи, но е по-добре да оставим майчинството на майките.

В гърлото на Меридийн заседна буца. Извърна поглед встрани.

— С изключение на случаите, когато става дума за тебе — нежно добави той и я привлече към себе си. — Помниш ли последните думи, които ти казах, преди старият крал да те отведе със себе си?

Почувства се изоставено дете, което има нужда от грижи.

— С нищо няма да помогнем, ако повтаряме обещанията на едно момче.

— Заклех се, че ще дойда за теб. Дадох обет пред душите на всичките си предци, че ще ти помогна да изпълниш предопределението си.

За няколко седмици той бе променил мнението й за деня, отбелязал прелом в живота им. С нежни думи и несекваща решителност той бе превърнал в мил спомен онова време на горчивина.

След това я целуна така, както обичаше — необуздано, силно, но същевременно до болка нежно. Привличаше я топлината му и доволството, което я очакваше.

Лек ветрец погали кожата й и разведри горещината, която тлееше между тях. Гората притихна и ако копнежа беше песен, то тя живееше в ударите на сърцето й и в ромона на горещата й кръв, течаща във вените й.

Изпуснатият му на свобода копнеж й говореше с езика на интимната близост и я подканяше да направи последната стъпка. Да му предаде душата си. Капанът на убеждението се затвори около нея. Тя пренебрегна гласа на разума и му отдаде сърцето си.

— Не трябва — агонизиращо рече той.

Вместо да я сепне, отговорът му я накара да промени решението си. Ръцете й, които вече познаваха формите му, погалиха тънкия му кръст, а после се насочиха към твърдата издутина на желанието му.

Стенанието му срещна в отговор въздишката й. Той разпери пръсти и започна да мачка задника й, а устата му се впи в нейната в дяволски дълбока целувка. Хладен въздух докосна глезените, коленете, бедрата й. Макар да не знаеше как, тя бе сигурна, че Ривъс ще прави с нея любов тук, на мястото където стояха.

Тя плъзна ръка в панталоните му, нетърпелива като него. Когато ръцете й се сключиха около него, Меридийн почувства, че коленете й треперят от слабост. След това той я повдигна, разтвори краката й и тя разбра какво ще направи.

Главата й се замая от очакването. Тя дръпна туниката му нагоре и смъкна панталоните му. В следващия миг се сляха в едно.

Облекчение, чисто като небесна светлина, се разля из нея, но това беше само началото. Той опря гръб в стената и със здраво забити в меката пръст крака проникна в нея. Продължи да я люби с ритъм, който подклаждаше нуждата й и разгаряше желанието й. Доведе я почти на ръба на екстаза, но тя не искаше бърз край и прекъсна целувката им.

— Полека, Ривъс.

Той отвори очи и в тях тя намери толкова радост, че изгуби контрол над себе си. Щом тя се отдаде на първата тръпка на задоволството, той се усмихна и се присъедини към нея. Тръпнещи в унисон, в съвършена хармония, те се притискаха здраво един към друг, докато кулминационния момент не отмина, а след това се изпълниха с абсолютно спокойствие.

Целунаха се сладко, а после той я прегърна с такава сила, че насмалко не й счупи костите.

— Кълна се — каза той, — нямах намерение да правя нищо друго, освен да ти държа ръката.

Направено след бурното им любене мъчително признание я накара да се усмихне.

— Искаш ли да поема вината, че съм те покварила?

Той трепна, остави я на земята и оправи дрехите си.

Тя направи същото, без да откъсва очи от загриженото сбърчено лице.

— Какво те тревожи, Ривъс?

— Какво ще стане, ако заченеш следващата принцеса?

Еуфорията още не беше преминала и държеше на заден план опасенията й.

— Ако забременея, сигурна съм, че ще бъде момче.

— Откъде знаеш?

Беше нещо обичайно жените да разговарят помежду си за ражданията, които бяха преживели. Разговорът с мъж по този въпроса, обаче, я притесняваше. Глупава мисъл, трябваше да признае, като се имаше предвид близостта, която току-що бяха споделили.

— Не се срамувай. Сподели мислите си с мен.

Странно, но това я успокои.

— Майка ми е имала трима сина преди мен. Както нейната майка и баба й. Принцесите раждат първо синовете си.