Арнет Лем - Продадена принцеса

Меридийн избута настрана лука и продължи да човърка задушеното заешко в чинията си. Разговорите край многолюдната маса се бяха превърнали в глуха глъчка. Начело на масата Ривъс заемаше господарското място. Броуди седеше на отсрещния край заедно с най-добрите войници. Съмърлед се бе настанил между Сирина и Лизабет. Елън бъбреше с Глени Форбс. Гиби седеше отляво на новия свещеник и точно срещу Меридийн.

Вниманието на Меридийн се насочи към мъжа отляво.

Стомахът й се сви при мисълта, че Уилям, брат й, седеше на същата маса. Ривъс я хвана за ръката.

— Направих ужасна грешка.

Седнал начело на масата, той изглеждаше така сериозен, че безпокойството й нарасна.

— Какво си направил?

В очите му блесна немирно пламъче.

— Предупредих те да не носиш розовата рокля, Но съм сбъркал. Зелената е още по-приятна за очите ми… и за някои други части.

Напрежението я изостави, изместено от прилив на нетърпение. Тя закри устата си с ръка и додаде към него:

— Не ми пука нито за теб, нито за другите ти части. Говориш така, само за да ме развлечеш.

Той я погледна, очарователен като принц в деня на коронацията си, а усмивката му стана още по-широка.

— Как се справям?

— Достатъчно добре и ти го знаеш — поклати глава тя. — Би трябвало да те зашлевя.

— Какви по-приятни възможности имат тези ръце!

— О, да — подразни го шепнешком тя. — След като свършим с вечерята, ще взема царя ти с дванайсет хода.

— Меридийн — подвикна Уилям. — Помниш ли плодовите торти, които готвачът ни правеше?

Тя се хвана за възможността да се измъкне от разговора с Ривъс, като удавник за сламка. В ума й изплува един приятен спомен.

— Да, помня тортите.

— А ореховата торта с играчките в нея за рождения ти ден?

Тогава готвачът не беше сбъркал нищо. Просто тортата, изпечена заедно с различни дрънкулки, беше част от традиционните новогодишни блюда, а рожденият й ден се бе паднал точно в неделя преди Нова година. Потръпна, като си помисли каква ли щеше да бъде тортата, ако се бе родила по сенокос.

— Ти си счупи зъба в един малък барабан.

— А ти насмалко не глътна един малък меч.

Уилям повиши глас, за да го чуят всички.

— Веднъж брат ми Робърт открадна от мазето едно буре с октомврийска бира. Скрихме се в тъмницата и се напихме до прилошаване. Беше точно по Нова година и родителите ни бяха в Инвърнес. Ако Меридийн не ни беше намерила преди тях, сигурно още щяхме да наричаме подземието наш дом.

Меридийн си припомни случката и се усмихна.

— Намерих ги по миризмата на повръщаното.

— На колко години си била тогава? — попита Ривъс.

— На пет, мисля.

— Грешиш — намеси се Уилям. — Беше само на четири и все още беше достатъчно малка, за да се криеш под леглата ни и да ни шпионираш.

— Но все пак се е осмелила да влезе в тъмницата и да ви спаси — отбеляза Ривъс.

Уилям кимна с блеснали от привързаност към сестра му очи.

— Да, тя винаги е била смело момиче.

Ривъс заби очи в една точка над рамото на Меридийн. Тя се обърна, но не видя никого зад себе си.

— Какво има?

Тогава Ривъс се подсмихна.

— Какво? — настоя тя.

Той само поклати глава и се заля в смях.

— Една партия шах, Ривъс? — предложи Уилям.

— Само ако милейди ме наблюдава как ще спечеля — сърдечно рече той.

Настроението на Ривъс стана още по-добро, след като за втори път взе царя на Уилям.

Уилям шляпна с длан по масата, после се изправи.

— Две загуби стигат.

Ривъс докосна рамото на Меридийн.

— Ще играеш ли? Наумил съм си да спечеля едно цветно пени.

— Ривъс ти е дал цветни пенита? — Уилям погледна от единия към другия.

Ривъс беше съживил една любима на всички приказка за истинското рицарство, но цената трябваше да плати Меридийн.

— Той е винаги изключително щедър, щом се отнася до принцесата.

Възхищението смекчи чертите на Уилям.

— Помниш ли старото пени на баба Ейлис?

— Да.

— Сега децата ни ще си имат свои собствени пенита — Уилям тупна доброжелателно Ривъс по рамото. — А те ще ги предадат на правнуците ни.

Меридийн бе вкусила от горчилката на наследяването. Дори от собственото си семейство тя бе получила най-лошото, като изключеше майка си.

— Ако децата не бъдат изгубени в битка или продадени.

Уилям й хвърли поглед, който тя познаваше от баща им.

— Аз ценя децата си.

Годините на самота се стовариха върху нея.

— Сигурно си научил този урок, след като семейството ми ме продаде.