Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс се изкашля.

— Леки сънища, Уилям.

Меридийн го изгледа свирепо, носле премести поглед към брат си.

— Пращат те да си лягаш.

— Меридийн…

Увещанието в гласа на Ривъс прозвуча толкова бащински, че й напомни за баща й.

— Ще ми се да бях видяла лицето на баща си, когато е научил за завръщането ми.

Уилям разглеждаше щитовете по стената. Всички други в залата, от Броуди до Сирина, стояха в очакване на думите на Ривъс. Само Гиби не бе забелязала настаналото напрежение.

— Е? — подкани го Меридийн. — Какво каза той?

Мълчанието беше нарушено от Ривъс, който вдигна ръка и протяжно заяви:

— Обзалагам се, Кътбърт се е изплашил да не превърнеш цветните ми пенита обратно в злато и по този начин да ме направиш най-богатият човек в целия християнски свят.

Цялата зала се покри със смях на облекчение. Меридийн подкани Уилям с тихо упорство.

— Не отговори на въпроса ми.

Погледите им се срещнаха.

— Не бях там, когато е научил новината.

Уилям знаеше какво е станало, но предпочиташе да запази информацията за себе си. Така беше по-добре, защото Меридийн не би дала дори кална обувка за думите на баща си. Тя просто искаше да знае какво той смята да направи. Колко ли беше изплашена?

— Във всеки случай — додаде Ривъс — вече е късно да засягаме въпроси, свързани с хайлендската политика. Мислех да питам Уилям дали помни как се покрива къща със слама. „Търпението на Макдъф“ все още чака.

Не успяха да заблудят Меридийн.

— Бихте ли ме извинили, но смятам да се занимая с превръщане на дървото в злато.

— Докато пълниш съкровищницата ми — каза Ривъс, можеш да разкажеш на прислужничките историята на Хейкън. Всяко момиче трябва да бъде подготвено.

Меридийн се оттегли след тази негова, умело замаскирана, заплаха. Застана до стана и се загледа в Гиби, която подкладе огъня и провери дали прозорците са добре затворени. Елън приготви нощницата на Меридийн и оправи леглото. Лизабет й помогна да се съблече, след това разреса косата й и я сплете.

Беше твърде развълнувана, за да заспи, затова изпрати Гиби да вземе Завета от стаята на Ривъс. Когато момичето се върна тя се извини на трите и им пожела лека нощ. Запали светилника, настани се в леглото и разпечата писмото от жената на Уилям.

До Меридийн, принцеса на Инвърнес

Слава Богу, че се върнахте у Дома, милейди. Умолявам ви в името на вашите предшественички, които лежат погребани сред нас, да вземете нашата кауза присърце, да побързате да поемете задълженията, за които сте родена. Не ни изоставяйте повече.

Да ги изоставя ли? В гърдите й се надигна горчив смях и тя захвърли писмото. Къде беше загрижеността им, когато малкото шотландско дете плачеше самотно в тесния креват в манастира и само стените го чуваха? Английските й приятели продължаваха да й липсват, а хората от Елджиншър се бяха приготвили за завръщането й.

Да приеме каузата на клана Макгиливри присърце? Коя точно от каузите им? По дяволите семейството й. Нищо не им дължеше. Техните нужди не я засягаха.

Отвори Завета на страницата, написана от баба й.

„Аз съм принцеса Ейлис, дъщеря на Сорша и се боя, че дадох собствената си дъщеря на едно чудовище. Кътбърт Макгиливри почтено дойде да поиска ръката на Елинър. Кълна се в безсмъртната си душа, че не знаех за жестокостта му и за манията му да сложи край на легендата за принцесата. Ако го кажа на съпруга си, той ще разруши замъка Килбъртън и ще поиска да си върне детето. Но на Кътбърт му харесва титлата, а за уменията му с меча се носят легенди. Няма да изложа на опасност живота на любимия си. Аз съм най-нещастната майка и най-окаяната от Принцесите.“

Тъгата стисна гърлото на Меридийн, защото помнеше баба си като доволна и любезна жена, която им разказваше приказки за злодеи, превърнали златните монети в цветни пенита. Тя бе призовала Меридийн да почита традициите на принцесата.

Сега последните й думи към Меридийн добиваха ново значение. Беше преди години, по време на пътуването на Меридийн на юг по повод на годежа й с Мори. По това време тя беше дете, което със страхопочитание гледаше древната дървена монета.

„Твоето време ще дойде, Меридийн — бе й казала Ейлис. — Моята Елинър те нарече на името на първата и най-добрата от нас. Моля се да ти се падне мъж, който да ни почита и да запази Хайлендс от гнева на Едуард Плантагенет.“

Меридийн си помисли за Ривъс. Ако Ейлис беше жива днес, тя щеше да изпадне във възторг от съпруга на Меридийн. Бракът им беше особено комичен, защото беше сключен по заповед на същия този крал на Англия, от който Ейлис се бе бояла.