Арнет Лем - Продадена принцеса

— Сигурно коня не е давал да го яхат и е имал лош ход. По-добре ми разкажи пак онази история за колана на целомъдрието. — Смехът разтърси гърдите му и затанцува в очите му. — Обзалагам се, че ти си играла ролята на немирното момиче.

Приятните моменти в миналото й напираха да бъдат разказани и споделени с Ривъс. Той хвана ръката й и тя му разказа за деня, в който кобилата й беше надминала прехваления ловен кон на Джоана Бенисън.

Той й разказа за хайлендските игри в Елджиншър и за годината, в която херцогът на Рос разменил сто овце за едногодишно жребче от коня на Ривъс.

После я целуна за лека нощ и си тръгна. Меридийн потъна в дълбок сън. Събуди я странен шум. Отвори очи и изпищя ужасено.

По завесите на леглото пълзяха пламъци.

Няколко часа по-късно Меридийн се взираше в разрушенията, които огънят бе нанесъл. Сирина попиваше мръсната вода от каменния под. Съмърлед махаше обгорения дюшек от леглото. Сим сваляше опърлените останки на завесите от балдахина. Гиби стоеше сгушена в ъгъла с лице заровено в дланите си. Раменете й се тресяха от плач. Териерът скимтеше объркано в краката й.

Ривъс крачеше напред-назад с опърлена коса и омазано със сажди лице. Във въздуха витаеше лютивата миризма на дим — свидетел, че красивото убежище на Меридийн е било посетено от огъня. Слава Богу, че по пода не бе имало рогозки. Становете и дрехите й бяха останали незасегнати. Огънят се бе задоволил с леглото и няколко малки килимчета по пода.

Кой ли бе причинил тези поразии?

Отговорът криеше нещо повече от обвинения за случилата се трагедия. Той й показваше колко отчаян бе баща й и колко изплашена от него трябваше да бъде. Този пожар несъмнено беше негово дело, защото тя нямаше други врагове в Шотландия.

Собственият й баща отново се бе опитал да я убие.

Това откритие я обърка и тя се обърна с намерението да излезе от стаята.

Точно в този момент на прага се появи Уилям.

— Мили Боже, какво е станало тук?

Меридийн погледна към брат си и си припомни безчетните, дълго потискани в нея спречквания с Кътбърт Макгиливри. Не се опита да скрие презрението си.

— Мисля, че е очевидно.

— Ранена ли си?

— Не — поне никъде, където някой би могъл да види.

— Съжалявам, че се спречкахме, но мислех, че правото ти не те интересува.

Първата й мисъл бе да замълчи, но нуждата да говори победи.

— Не съм те питала какво е казал баща ми за завръщането на принцесата.

Уилям отвори уста, после я затвори.

— Не те разбирам. Та ти си принцесата на Инвърнес.

Дори Уилям не можеше да отличи жената от легендата. Поколеба се дали да не му напомни, че освен това беше дете на Кътбърт и Елинър Макгиливри, както самият той, но това също нямаше да разбере.

Някой я докосна по рамото.

— Знам какво имаш предвид — каза Ривъс, после се обърна към Уилям. — На помощ ли си дошъл?

— Да. Какво мога да направя?

Ривъс кимна с глава към Съмърлед.

— Помогни му да изнесе каквото е останало от леглото. После ще обсъждаме какво е станало тук.

За облекчение на Меридийн Уилям кимна, хвана единия край на почернелия кожен дюшек и го повлече към вратата. Сим го последва, сграбчил в ръце повредените кадифени завеси..

Сирина се подпря на дръжката на парцала.

— Какво ли е могло да се случи?

„Един баща опита да убие дъщеря си“ — мрачно си помисли Меридийн. Но дали Ривъс бе познал, когато бе казал, че баща й заговорничи срещу нея по-скоро от страх, отколкото от омраза? Дали майка й знаеше и прощаваше коварствата на Кътбърт? Може би отговорът се криеше в Завета? Меридийн погледна към книгата и разбра, че трябва да намери сили да прочете написаното от майка й. Но за тази вечер бе преживяла достатъчно стресове.

— Вината е моя — с хълцане призна Гиби сред настъпилото мълчание.

Ривъс коленичи до дъщеря си.

— Не е, дете.

— Лошо накладох огъня. — Тя погледна към Меридийн. — Съжалявам.

Нещастието й подтикна Меридийн към действие. Тя също отиде при момичето, за да го утеши.

— Мангалът беше много добре разпален.

— Всичко развалих. От мен не става прислужница.

Ривъс я притегли към себе си и Гиби се загуби в прегръдката му.

— Не говори така, миличко.

— Станало е случайно — заяви Меридийн, повече от състрадание към момичето.

— Някой подлец го е сторил — рече той.

Гиби се разплака още по-силно.

— О, нещастната аз!

Ривъс стисна очи.

— Не. Ти си моят безценен божи дар.

Момичето се отпусна назад и погледна баща си в очите.