Арнет Лем - Продадена принцеса

Дали жаждата й за отмъщение на Кътбърт щеше да вземе превес там, където любовта й към Ривъс не бе могла? Всъщност, дали го обичаше истински? Под безразличието й към шотландската политика се криеше една независима жена, която още осемгодишна бе започнала да се грижи сама за себе си в една чужда страна. Ако Ривъс успееше да я убеди да вземе меча по лични причини, а не заради традицията, резултатът щеше да бъде пак същия. Щеше да сложи короната на Хайлендс. Меридийн щеше да управлява заедно с него, смекчавайки силата му с доброта.

Намеренията му бяха изпълнени с клопки, защото тя виждаше във всяко негово действие опит за принуда. Болезнено беше това откритие, защото любовта му към Меридийн Макгиливри беше нещо повече от задължение. За него тя беше по-ценна от задълженията към народа на Хайлендс. Ако си бе позволил лукса да послуша сърцето си, щеше да се откаже от претенциите си към трона и щеше да зачете желанието й да се откаже от ролята си на принцеса на Инвърнес. И по този прост начин старейшината на клана Макдъф и неговата съпруга щяха да владеят Елджиншър. Щяха да процъфтяват, докато някой от убийците на Кътбърт не успееше да си свърши работата.

Мисълта, че може да я изгуби накара Ривъс да се стегне, а сърцето му да забие бързо. Дочу някакъв шум откъм двора. Гъсарката караше ятото си през отворената порта към вира край външната ограда. Слънцето вече беше напълно изгряло и селото гъмжеше от живот.

Почувства безразличие към простите неща и това го натъжи, защото обикновено посрещаше с голяма радост настъпването на новия ден. Но вместо да наблюдава как слънцето изгрява над кралството му, той бе прекарал ранните утринни часове в борба с пожара, който можеше да унищожи бъдещето му. Кавгата му с Меридийн беше друго обезпокоително нещо. Тя трябваше да вземе меча. Другата възможност обричаше на бърза гибел хайлендското единство.

Той побърза към казармите с наново разпален гняв. Откри Броуди да говори с Глени Форбс и дузина от неговия клан.

— Трябва да арестувате и разпитате всеки непознат. Открийте кой е запалил стаята на лейди Меридийн и ми доведете този престъпник.

На шерифа му бе достатъчен само един поглед към Ривъс, за да нареди на хората си да излязат. Щом останаха сами Броуди мълчаливо зачака.

Ходът на събитията отвращаваше Ривъс. Застана до Броуди и заби поглед в редицата легла, без всъщност да вижда мебелите.

— Ставаме жертва на търговията, която сами създадохме. Убийците и похитители могат да идват и да си отиват, както търговците и пътниците. Никога няма да намерим кой е бил този престъпник.

— Така е, едва ли ще го хванем. Сигурно вече е на половината път до замъка Килбартън.

— Проклет да е Кътбърт Макгиливри!

Броуди намести бойните си гривни.

— Тя не е ли по-близо до решението да поиска меча?

— Така си бях помислил, но Кътбърт отново я обърна срещу нас. Надявах се, че ще поиска меча, ако не по друга причина то от желание за мъст.

— Ти търсиш съпружеска вярност, млади ми приятелю.

— Млади приятелю! — замисли се Ривъс. — Не си ме наричал така от години.

Броуди стисна дясната ръка на Ривъс — тази, с която той държеше меча. Веселият му тон даваше невярна представа за настроението му, като се имаше предвид сериозното му изражение.

— Откакто ме победи с тази ръка.

От този ден сякаш бе изминал цял живот. По онова време Ривъс наивно си мислеше, че ще открие Меридийн, ще я върне обратно у дома и ще започнат веселото си властване над Хайлендс. Сега трябваше да моли за съвет и помощ краля на Шотландия, защото не можеше отново да изложи на риск живота на Меридийн. Ако сериозно се замислеше над мотивите си трябваше да признае, че търсенето на помощ накърнява гордостта му, но беше по-добре да понесе този удар по честта си, отколкото да изгуби Меридийн.

Тръсна глава, за да прогони ужасната мисъл и насочи вниманието си към Броуди.

— Брус трябва да е пристигнал в крепостта Морейвия на гости при Джон Съдърленд. Изпрати Макферсън с бележка за опита на Кътбърт да убие Меридийн. Нека изчака отговора на Брус.

Броуди кимна.

— Момчето трябва да вземе кораба от Елджин Енд. Ако има попътен вятър ще е тук отново след седмица. Остава ни малко време… преди Свети Дух.

— Направи както ти казах и изпрати един часови на южната кула. Заповядай му да наблюдава оттам прозорците на Меридийн. Не искам някой друг да влиза в стаите й.

— Аз и Съмърлед ще си разпределим това задължение, освен ако не смяташ да прекратиш нощните си посещения.