Арнет Лем - Продадена принцеса

— Не трябваше да идвам да живея тук — каза тя с трепереща брадичка. — Държиш се мило с мен, само защото ме обичаш.

Ривъс не каза нищо, а само я вдигна на ръце и я притисна силно към гърдите си.

— Не е била твоя грешката, Гиби — каза той и я занесе до прозореца. — Стъклото е било счупено отвън. Виждаш ли парчетата по пода? Ако беше станало отвътре, стъклата щяха да изпаднат навън, в цветната леха.

Ривъс говореше за нападател. Гиби имаше предвид самия пожар. Меридийн се намеси, за да оправи недоразумението.

— Гиби, ти ли подряза фитилите на свещите, които Лизабет беше забравила?

Гиби сви ръце. Жълтата й престилка се бе изцапала със сажди.

— Да.

— Елън не ти ли благодари два пъти вчера, защото избърса пода заради нея, тъй като тя се бе забавила прекалено дълго в общата зала?

Гиби подсмъркна и потри носа си.

— Да, но тя ми донесе табуретка, за да стигна прозорците.

— Изпълняваш всички задачи с похвално усърдие и се сприятели с другите прислужнички. Освен това похожденията на Елън дори не те разсмиват.

Ривъс хвърли пълен с признателност поглед към Меридийн и каза на Гиби:

— Ти си добро момиче, което никога не си губи времето с празни неща.

Тя заби брадичка в рамото му.

— О, татко!

— Пожарът не е започнал от мангала — настоя Ривъс.

Гиби огледа стаята.

— Тогава как е станало?

— Един дявол влязъл през прозореца.

Сирина изпусна дръжката, на която беше омотан парцалът. Дървото изтропа силно върху каменния под.

Гиби ококори почервенелите си от плач очи.

— Някой се е опитал да нарани лейди Меридийн?

Това обяснение нямаше да свърши работа: Меридийн трябваше пак да се намеси.

— И двамата грешите — вмъкна тя, като запази спокоен и разумен тон. — Вратичката на мангала беше здраво затворена, както и прозореца. Стъклото се е счупило от горещината при пожара. Четях книга и забравих да загася свещта. Аз бях невнимателна, а не ти. — Тя погледна ядосано към Ривъс. — И определено никой не се е опитвал да се вмъкне.

По-сериозен, отколкото изобщо Меридийн го бе виждала, Ривъс възрази:

— Аз никога не украсявам истината пред Гиби.

— Това хайлендска традиция ли е? — подхвърли предизвикателно тя. — На децата нищо не трябва да се спестява.

Той обърна глава към дъщеря си, но едва ли всъщност я виждаше.

— По-късно ще обсъдим това, Меридийн.

Меридийн реши да отстои мнението си, защото искаше час по-скоро Гиби да забрави за случилото се и да се превърне пак във весело и разбрано дете.

— Ще решим спора още сега, Ривъс Макдъф. — Тя се усмихна на Гиби. — Ще идете двете със Сирина при кожаря. Елън ще остане с теб при него, докато той ушие новия ми дюшек.

Гиби неуверено погледна към баща си, тъй като не знаеше как да постъпи.

— Ще се караш ли с лейди Меридийн?

— Със сигурност — побърза да заяви Меридийн, после се усмихна. — Той се самозалъгва, че е много добър в словесните двубои.

Гиби се начумери и провлечено додаде:

— Наистина е добър.

Серена избухна в смях и излезе в коридора. Меридийн сложи ръка на кръста си.

— Тогава бих искала да го попитам доколко, е запознат с думата скромност.

— Татко, какво е скромност?

— Една черта, която трудно се придобива, миличка. Особено, когато една опърничава жена го иска от мекосърдечния си мъж, чието мнение все пак е напълно вярно.

Гиби замислено сбърчи чело.

— Защото си агънце ли?

— Чак до дъното на шотландската си душа.

Тя се изкиска. Ривъс я остави на пода.

— Върви със Сирина и кажи на Елън да не досажда на кожаря с романтичните си измислици.

Момичето се измъкна през вратата с териера по петите. Ривъс я затръшна и се обърна към Меридийн.

Бащината загриженост се смачка под тежестта на наранената му мъжка гордост.

— Е?

Смелостта й се разлюля при вида на гнева му.

— Какво „е“?

— Защо се отнасяш лекомислено към цялото това разрушение? — той посочи обгарялото легло и опушения таван.

— Трябва ли да прибягам до замъка Килбартън и да обвиня баща си за палежа? Без съмнение това ще помогне много.

Обзе го каменно спокойствие.

— Можеш да му вземеш силата.

Ето какво било. Обобщението на всичките им различия.

— И да ти я предам?

Не беше очаквал такова открито предизвикателство. Недоумяващият му поглед го доказваше. Бързо се съвзе.

— Аз съм твоя съпруг. Заслужил съм короната!

— Докато аз нощ след нощ работех, за да спечеля със стана четиридесет пенса.

Ривъс с широка крачка отиде до прозореца и се подпря на рамката му.