Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс само сви рамене, а на нея й се искаше да може да види лицето му. Докато подстригваше опърлените краища на косата му, Меридийн се помоли мислено той час по-скоро отново да й заговори с приятелския закачлив тон, който така й липсваше.

За да го окуражи, тя подметна шеговито:

— Искаш ли да те подстрижа късо, както предпочитат мъжете в Нормандия?

— Само посмей и ще те хвърля в блатото при гъските и жабите.

Меридийн се наведе близо до него и прошепна:

— Елън каза, че трябва да ти оставя коса за плитки над слепоочията. — Ривъс потрепери, а тя продължи: — Те са белег на мъжете с голяма важност.

Ривъс преглътна шумно.

— Ти как мислиш?

— Тогава косата ти ще ми пречи да те хапя свободно по ушите.

Той килна глава на една страна и отмахна косата си, разкривайки едното си ухо.

— Готов съм, ако желаеш.

Думите, които трябваше да каже още в самото начало, дойдоха на езика й като порой.

— Трябваше още преди да ти кажа, че съм ти признателна затова, че загаси пожара и съжалявам, че си изгори косата.

Ривъс отпусна ръце, обърна се и я погледна със уверен поглед, сякаш знаеше, че тя има да му казва нещо повече.

— Държах се опърничаво, а и бях изплашена.

— Не искам да те обиждам, но за мен ти се беше заинатила безпричинно.

Явно искаше да каже, че тя би трябвало да вземе предвид чувствата му.

— Така е.

— А аз бях заслепен от ярост, защото не успях да те предпазя.

Това наистина можеше да бъде източник на страдание за един мъж, така могъщ и почитан, като него. Реши да облекчи затруднението му.

— Не се безпокой. Аз съм в такава безопасност, че само елджинските мухи, могат да ми досадят. — Той кимна леко и Меридийн реши да засегне друг един важен въпрос. — Уилям ми каза, че си изпратил съобщение на крал Робърт за това, което баща ми направи.

Без да откъсва поглед от устните й, Ривъс се облиза.

— Значи сте разрешили търканията си с брат ти?

Беше довършила новия гоблен под погледа на Уилям. Двамата заедно бяха пребродили с разказите си годините на раздялата. Той вече не беше онова весело малко момче, нито пък бе станал студен и умислен като баща й и другите й роднини.

— Признавам, че той ми харесва.

Погледът му се плъзна към очите й.

— Даде ли му цветно пени?

Беше почти готова да сваля звезди от небето за Ривъс Макдъф, стига да бяха нейни. Но неговите чувства бяха така добре защитени, че Меридийн не можеше да прочете нито емоция, нито нужда в очите му.

— Дадох на Уилям две цветни пенита. Те са за неговите деца. Какво мислиш, че ще направи кралят?

Ривъс примигна и извърна поглед.

— Мисля, че няма да направи нищо. Добре ли спиш? Имаш ли кошмари?

— Щеше ли да дойдеш при мен, ако се бях събудила от страх?

Вниманието му в миг се върна към нея, подобно на стрелката на компас.

— В миг. Задължение на съпруга е да утешава жена си.

Сякаш обсъждаха гредите по тавана. Така приятелски беше разговорът им, толкова необвързани думите. Ривъс не показваше никакви чувства, освен онзи слаб блясък в очите му, който Меридийн смяташе да проучи по-подробно. Най-добре беше да започне с някой неутрален въпрос.

— Гиби се учи да тъче.

— Похвали ми се.

Над тях се спусна покривалото на очакването. Сърцето на Меридийн започна да бие по-силно.

— Разбрах, че в понеделник си бил с нея на разходка.

В отговор той замълча.

Беше я поканил, но тя бе предпочела да демонстрира инат и гордост, вместо да приеме.

— Трябваше да дойда с теб — призна тя. — Съжалявам, че не дойдох.

Той я погледна сериозно.

— Щеше повече да ми хареса, ако ми бе дала меча на Чаплинг. Съжалявам, че не го правиш.

Думите му, казани така прямо, достигнаха право до сърцето й. Ривъс го чакаше разочарование и заради това тя съжаляваше искрено. Пое дълбоко дъх, за да събере кураж.

— Не мога да предявявам претенции към трона на баща си. Вече не съм девствена.

Ривъс застана нащрек.

— Значи си обмисляла да поискаш меча? Минавало ти е през ум, нали?

След тяхната свада тя не бе правила почти нищо друго, освен да мисли за бъдещето си и за мъжа, когото обичаше, но с когото в момента бе скарана. Ако се изправеше пред баща си можеше да открие насладата на отмъщението. Искаше да получи възмездие след толкова страдания, които бе изтърпяла от ръцете му.

— Да, но това вече няма значение, защото съм спала с теб.

— Майка ти също е спала с Кътбърт, преди да му даде меча.

Недоверието й се превърна в озадачение.

— Откъде знаеш това?