Арнет Лем - Продадена принцеса

— Как бих могъл да не го знам? — той посочи книгата. — Написано е в Завета за всички, които искат да го видят. Елинър е пометнала две седмици, след като се венчала за баща ти.

Беше дошло времето на истината. Меридийн остави ножиците и отиде до пиедестала, на който стоеше Заветът. Там, където Ривъс го бе държал толкова години. Някога за него тази книга бе значела повече, отколкото за нея, но това вече не беше така.

— Още не съм чела хрониките на майка си.

— Никога не е късно, но при всички случаи помниш лошото отношение на майка си.

Лошо отношение. Едно уместно описание на майчините грижи на Елинър. Това новооткрито прегрешение не изненада Меридийн, тъй като майка й се бе отдръпнала от децата си, още докато те бяха малки.

— Като дете не ми даваха да пипам книгата. Майка ми я заключваше заедно с колана на принцесата. — И просто защото сега можеше да го направи, Меридийн сложи ръце върху книгата и погали древната корица.

— В деня, в който ни венчаха, ти ми даде книгата да я пазя. Беше ти лошо от отровата, но съм сигурен, че помниш.

Помнеше, но болката от онзи ден си бе отишла, заедно с много други душевни страдания, изживени в младостта.

— Дадох ти я само един ден, след като майка ми я бе сложила в ръцете ми. Не можех да допусна английският крал да я види. Докато пътувахме насам не оставах сама нито миг, освен през нощта, а пазачите не ми дадоха лампа.

Ако очите можеха да говоря, то неговите горяха от желание да й кажат колко му се иска да сподели с нея този миг.

— Беше толкова хубава, Меридийн. Все още помня миризмата на чисто от дрехите ти и мекотата на кожата ти. Ти беше най-красивото нещо, което някога бях виждал.

Комплиментът му я поласка, а заедно с това й върна един спомен. Той й бе казвал вече тези думи, а заедно с тях и много други. Синът на месаря, който се боеше за собствения си живот, все пак бе намерил сили да подкрепи изплашеното и изоставено момиче.

— Ти беше най-галантното момче, което някога бях познавала.

— Значи не знаеш какво е написала майка ти в книгата?

Меридийн бе взимала книгата безчет пъти, но не бе намерила кураж да прочете написаното от майка й.

— Не.

— Искаш ли да ти разкажа? Ще приемеш ли думите на сина на месаря?

Може би ако думите идваха от него, те нямаше да бъдат толкова болезнени? Меридийн се отпусна и се облегна на високата масичка.

— Моля те. Какво е записала?

На лицето му се изписа тъга.

— Не е писала нищо с думи. Само датите, на които е раждала децата си и на които е помятала.

Това откритие сигурно трябваше да натъжи Меридийн, но тя бе свикнала с егоистичното държание на родителите си. Една майка, която бе проклела детето си, не би си губила времето да търси окуражаващи думи, дори ако тя беше принцесата на Инвърнес и бе задължена да осигури продължението на традицията. Сигурно собствените й трудности са предизвикали безразличието й, защото Ейлис от своя страна бе поела вината за това, че бе дала Елинър на Кътбърт.

— Майка ми е помятала два пъти.

— Да и първият път е бил две седмици, след като дала меча на Кътбърт. Второто дете изгубила между раждането на Уилям и твоето.

Безразличието към майка й премина в презрение.

— Значи е мамила! Била е омърсена, когато е поискала меча от баща си.

— Не е била първата. От Завета подразбрах, че й други твои предшественички, по добри или лоши причини, също са изпреварвали венчавката.

Меридийн се отпусна в креслото. Беше объркана и разочарована.

— Имаш ли доказателства, че те също са получили меча с измама?

— Само подозрение и рождени дати, които са твърде близки до деня, в който са се венчавали.

Всичките й предшественички бяха записали датите, в които бяха родили новите Принцеси, но само някои от тях споменаваха за ражданията на синовете си. Макар да се досещаше, че Ривъс бе преровил всички тези подробности, подтикван от амбициите си, не можеше да отрече, че той бе проявил похвален интерес към рожденото й право.

— Не знам какво да кажа.

— Не трябва да мислиш лошо за тях. По времето на Мери е било нашествието на викингите. Бащата на Сорша е бил из Светите места и тя изпреварила брака си, защото иначе рискувала изобщо да сложи край на традицията. Ти си свидетел на разпадането на хайлендското единство. Не бих могъл да кажа, че ще станеш измамница, тъй като аз те прелъстих.

Във вените й нахлу познатата приятна топлина.

— Кътбърт е прелъстил майка ми.

— Знаеш ли, че за първи път каза името му, без в гласа ти да има страх? — Той се наклони леко напред и протегна ръка към нея с длан нагоре. — Забрави за баща си. Мисли за днешния ден и за бъдещето ни. Аз не съм чудовище, Меридийн. Аз съм твоя съпруг, който те обича.