Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс обичаше много звука на нейната ревност, но предпочете да не отговаря. Втората най-почитана дама в Шотландия, жената, за която в двора се носеха най-много клюки, влезе в стаята.

Беше облечена в дълга до глезените дреха от златисто кадифе, украсено с пурпурните лилии, символ на краля на Шотландия. Движенията й бяха отмерени и грациозни. Беше доста висока и но слаба, отколкото я помнеше. Сивите й очи гледаха с хладна решителност.

Лейди Елизабет свали шапката си с пера и от тях се разлетяха капки вода. Червената й коса бе прибрана на стегнат кок, привличайки окото към стройната й шия и сърцевидната форма на лицето й. Докато правеше официален поклон погледът й се закова върху Меридийн,.

— Наистина ли сте принцесата на Инвърнес? — попита тя.

С лице почервеняло от смущение, Меридийн скочи на крака от скута на Ривъс.

— Да. Аз съм Меридийн, съпруга на Ривъс Макдъф. Крал Едуард Първи ме отведе в манастира Скарбъроу, където прекарах дълго време.

Ако гордостта издуеше още малко гърдите му, жилетката му сигурно щеше да се пръсне по шевовете. Съпругата му. Беше дадено едно обещание, една молба беше чута.

Тържествено, както повеляваше дълга й, Елизабет Гордън обяви:

— Добре дошла у дома, милейди. Радвате ли се, че отново сте сред нас?

Ривъс затаи дъх, докато не чу Меридийн да казва:

— Доволна съм.

Елизабет кимна. Изражението й стана мрачно.

— Мога ли да отнема малко от времето ви, лорд Ривъс?

— Бих предпочел по-просто обръщение. Аз съм син на месар.

Устните й се свиха в усмивка.

— Както искате, Ривъс.

Тя беше шотландка, потомка на благородна фамилия, по-стара от повечето други кланове, но все пак служеше като пратеник. Елизабет Гордън беше загадката на Рендолф Маккуин. Ривъс имаше друг бизнес с нея.

— Каква вест ми праща крал Робърт?

Тя преплете дългите си пръсти. Ръкавиците й бяха от мека кожа, боядисана в същия цвят както дрехите й. Гласът й беше истинска музика.

— Макар нашият владетел да разбира затрудненото ви положение, той ви напомня, че Кътбърт Макгиливри е крал на Хайлендс.

— Кътбърт наема чужденци, които нападат всеки противопоставил му се клан. Това не е начинът, по който трябва да властва над сънародниците си хайлендци.

— Не кралят на Шотландия дарява короната на Хайлендс.

Ривъс погледна към Меридийн.

Тя трябваше да обяви намерението си сега, пред пратеника на краля. Нямаше път назад. Трябваше да погледне баща си в очите и да го застави да й даде всичко скъпо, което имаше. Трябваше да приеме властта над Хайлендс с достойнство и чисто сърце. А после трябваше да я предаде на Ривъс Макдъф.

— Ще поискам меча от баща си.

Несигурността напусна Ривъс. Тринайсет години на мъчения и надежди бяха зад гърба му. Искаше му се да докосне Меридийн, но Елизабет Гордън щеше да забележи облекчението му. Кралят трябваше да повярва, че в бракът на Ривъс с принцесата на Инвърнес беше сполучлив.

Той срещна погледа на пратеничката и предизвикателно повдигна вежди.

В отговор тя кимна с глава, леко, едва забележимо.

— Тогава ми позволете от името на крал Робърт да ви изразя почитта си. — Лейди Елизабет коленичи на едно коляно и наведе глава. — Нека властването ви бъде дълго и успешно, принцесо Меридийн, а дъщеря ви да бъде дар за онези, които идват след нас.

Меридийн беше прекалено завладяна от ставащото, за да каже нещо повече от:

— Така е рекъл Бог.

Елизабет се изправи с голяма грация.

— Кога ще поискате меча?

— Още не е уточнила датата.

— През юни, на Еньовден.

Пратеничката застина.

— Но тя трябва да отиде преди Свети…

— Не — прекъсна я той, решен да попречи на пратеничката да разкрие на Меридийн ултиматума на Кътбърт. — Меридийн ще изпълни дълга си тогава, когато сама реши. Не по-рано.

Лейди Елизабет разбра мисълта му и кимна. После сложи шапката си.

— Съжалявам, че така бързо трябва да ви напусна, но се налага да замина.

— Накъде? — попита Ривъс.

Елизабет сякаш улови името от въздуха.

— За Кале.

Лъжеше, Ривъс беше сигурен в това.

— Значи, да казвам, че сте заминала за Франция, дори ако кралят ме попита?

Елизабет се обърна и тръгна към вратата.

— Нашият владетел ще ме намери.

— Но не и Рендолф Маккуин. Сигурна ли сте, че отивате натам?

— Лейди Меридийн — каза тя, като игнорира Ривъс и по този начин смени неприятната тема. — Преди да съм забравила исках да ви кажа, че ви нося съобщение от лейди Клеър. Тя казва, че англичаните са кротки като агънца в сравнение с шотландците. Тя ви умолява да внимавате с непочтените нрави на хайлендците.