Арнет Лем - Нишките на съдбата

Маки изсумтя презрително.

— Това е така, защото всеки път изпразва кесията на графа като седнат пред шахматната дъска.

Сред другите си задължения, Оли изпълняваше временно и това на главен виночерпец, когато канеха „благородническото съсловие“ за удоволствие или за някаква изгода — особено когато и той също прибираше част от печалбата.

— Не и тази нощ — каза младият мъж. Очите му светнаха шеговито, когато се обърна към Уилям. — Е, момко, ще предизвикаш ли графа вместо Оли?

Момчето го погледна така, сякаш щеше да се задави всеки момент.

— Аз ли, сър? — посочи с показалец към гърдите си то.

— Не трябва да се страхуваш от тези аристократи, момко — рече благо младият мъж. — Прави каквото ти каже Оли и няма за какво да се тревожим.

— Ще направя каквото мога, сър. Мистър Куксън каза, че ако объркам нещо, ще ме одере и от кожата ми ще направи пергамент… както правели индианците в колониите.

Майлс поклати глава.

— Аз ще се разправям с мистър Куксън.

Уилям изправи малко неестествено гръбнак, изкашля се и рече:

— В такъв случай отивам да заема поста си във вестибюла.

И излезе от кухнята, съпроводен от скърцането на новите си обувки.

— Ето, Мора — обади се Маки и подаде подноса с кекса. — Сложи го на масичката за сервиране при десертите. — Спря да говори, втренчи се в нея и попита: — Къде ти е бонето, момиче?

— Няма да носи боне… нито пък престилка — заяви Майлс.

Икономката се намръщи.

— Кой е чувал и виждал прислужница да сервира гологлава и без престилка?

— Moi.

Маки очевидно не бе съгласна.

— Ще трябва да говорите кралския английски, ако искате да ви разбира и тя.

— Разбира достатъчно — заяви младият мъж.

Сюизън остана с впечатлението, че той имаше предвид не само бонето и познанията й по френски.

— Е — продължи икономката, — дано да не им направи впечатление, че ще започнат да клюкарстват по този повод. Може да ми вярвате — само дебнат да открият някакъв пропуск всеки път, когато идват — особено надутата графиня.

— Лейди Ейнсбъри няма да дойде тази вечер — заяви Майлс и посегна да вземе парче кекс. — Само графът и дъщеря му.

С ръце на хълбоците, икономката го наблюдаваше как дъвче. Засия цялата, когато той изсумтя доволно.

— Винаги сте харесвал вишневия ми кекс.

След като привърши парчето си, младият мъж изтри длани една в друга.

— Както и всичко друго от твоята кухня.

В този момент вниманието му бе привлечено от някакъв шум край входната врата. Той изправи гръбнак и тракна по военному с токове.

— Благородните ми гости като че ли пристигат.

Сюизън кимна, а Маки додаде:

— Ще се постараем да дадем най-доброто от нас и ще се молим да не вземат да търсят с какво да си чешат езиците на наш гръб. — После се обърна към младата жена. — А ти стой по-далеч от графа, когато му сервираш. Хубавата рокля, която си облякла, ще привлече не само погледа му, можеш да бъдеш сигурна в това, а ръцете му са по-бързи от чумната епидемия.

Майлс се изхили и добави с одобрителен тон:

— Ушила й я е шивачката на лейди Сюизън.

Младата жена наблюдаваше напрегнато икономката, но нейното изражение не издаваше нищо от предишното й неодобрение към Сюизън Харпър.

Оказа се, че Маки не е преувеличила при описанието си на развратния характер на графа. Натруфеният и силно парфюмиран благородник действаше с опипващите си ръце ловко като джебчия. При всяка възможност се накланяше съвсем близко до момичето, така че когато стана време за сервиране на основното ястие, тъмната й рокля бе цялата покрита с пудра от огромната му перука и на мазни петна от нахалните му длани.

Дъщеря му, към която Майлс се обръщаше с „мис Фийби“, беше разкрасена в стила на баща си. И бе сложила от парфюма си не по-малко щедро от него. Като се полагаше в смесена компания, Фийби хапна малко. С огромно внимание избираше всяка своя хапка и веднъж размишлява върху парченце морков толкова дълго, че на Сюизън й се прииска да изкрещи. Най-накрая, взела решението си, графската дъщеря разтвори леко подобната си на розова пъпка уста и лапна въпросния залък.

Когато говореше за себе си, което ставаше доста често, Фийби имаше смешния навик да използва множествено число.

— Трябва да си поръчаме нова перука — заяви тя, потупа високото фризьорско творение върху главата си и опръска с брилянтин красиво подредената маса и остатъка от храна в чинията си. — Рожденият ни ден е съвсем скоро и татко ни обеща да даде бал.