Арнет Лем - Нишките на съдбата

Управителят се наведе напред.

— По дяволите Робърт. Ти удесетори полученото наследство. И го направи единствено с помощта на собствения си ум и умения.

— Но започнах с парите на Едуард.

— Това не означава, че трябва да се бъркаш в работите на шотландците и да правиш герой от Робърт Харпър! — Оли изглеждаше искрено ядосан. — И досега не мога да си обясня какво се случи с онези проклети шотландски десени… да не говорим, че кралят иска да узнае тяхното местонахождение. На стария Джордж му се иска да сложи ръка на тях, особено на десена на Кралския иконом.

— Робърт Харпър каза, че ги е унищожил. Закле се на погребението на Сибийл.

— И ти вярваш, че този нещастник…

— Достатъчно! — извика Майлс. — На мен той също не ми допада, но това не значи, че можеш да го наричаш как ли не.

— Защо тогава се грижиш за него и му разрешаваш да отсяда тук, когато те няма?

— Защото той е единствената ми връзка със Сюизън.

— Не е нужно да разчиташ на него — не се предаваше Куксън. — Ако не беше дяволският ти характер, нямаше да изхвърчим като побеснели от замъка, а щяхме да я изчакаме, докато се върне.

Младият мъж потисна желанието си да захвърли счетоводните книги. Колко пъти бе съжалявал, че воден от гнева, така прибързано бе напуснал Роуард. И все още чувстваше вина.

— Отпуснах допълнителни средства към издръжката на Сюизън, тъй като искам да поправят замъка.

Оли го изгледа смаяно.

— През всичките тези години й изпращаше предостатъчно пари, за да превърне Роуард в дворец. Но щом си решил непременно да пръснеш още пари по този мавзолей, най-малкото, което може да стори тя, е да дойде да ги вземе лично.

— Уморих се. Във всичките си писма я моля да дойде в Лондон.

— И с какво се извинява тя?

— Никога не ми е давала обяснение, но според Мора, Сюизън била доста заета с тъкането.

Управителят се намръщи.

— Нещо куца в тези писма, Майлс. Имам чувството, че си пишете на различни езици. Сигурен ли си, че Робърт й предава посланията ти?

— Разбира се. — Младият мъж се опита да не издаде обидата си. — Тя винаги ми отговаря, но никога не е споменала за идване в Лондон.

„Както и за нещо, свързано с нея самата“ — добави наум той.

— Неблагодарна хлапачка — измърмори Оли.

Това изчерпа последните останки от търпението на Майлс. Без да каже дума, той излетя от стаята на пострадалия. И се озова лице в лице със слугинята. Сините й очи се отвориха широко от изумление. Чиниите затракаха заплашително върху подноса в ръцете й. Може и да не беше най-добрата прислужница, но на него не му пукаше от това. Младият мъж постави встрани счетоводните книги, пое таблата и я сложи на пода. Мора отстъпи крачка назад. Той направи крачка напред.

— Не — промълви тя и вдигна ръце, сякаш за да се защити от него.

Тя отново се правеше на светица, но Майлс знаеше как да се справи с нейната сдържаност. Прегърна я и я целуна.

Тя обаче не отстъпи — поне не така, както преди. Това увеличи още повече решимостта му. Започна да я целува бавно. Огънят в слабините му пламна отново и той реши, че непременно ще я има. Младата жена ухаеше на диви цветя, а устните й имаха вкус на сладкиш, достоен за кралската трапеза.

Неохотно сложи край на целувката. Отдръпна се и се взря в прекрасното й лице, пламнало от страстта. Колебаеше се, очевидно в нея се водеше някаква вътрешна битка. Той обаче щеше да съумее да получи своето, да удовлетвори желанието си.

— Успя да се промъкнеш в сърцето ми, девойче и вече не мога да мисля за нищо друго, освен за теб — за твоята усмивка, за прекрасните ти очи, за начина, по който произнасяш името ми. И ще те имам. Тази нощ, девойче.

Тя преглътна с усилие.

— Не, това не е редно.

— Редно е — настоя младият мъж и приближи ръка към едната й гърда.

Когато тя затаи дъх и прехапа лекичко пълната си долна устна, Майлс едва се сдържа да не я отнесе веднага горе. Той обаче имаше доста работа, а искаше да разполага с часове, когато остане насаме с това момиче. Имаше нужда от време, за да разучи всяка извивка и вдлъбнатина по тялото й, да чуе изпълнените й със страст реакции. Достатъчно време, за да се превърне отново в мечтател.

— Тази нощ — повтори твърдо той.

Сюизън поклати глава и размести бонето си.

— И не слагай тази шапка. — С усмивка свали бонето и добави: — Така ще трябва да събличам едно нещо по-малко.

Младата жена сграбчи шапката си и се отдръпна от него.

— Няма да дойда при теб. Няма да ти ставам проститутка.