Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Мили Боже! — изруга Оли и погледна с отвращение към ранения си крак. — Няма да ни бъде леко. — Протегна напред ръка. — Подай ми книгите и започвай да диктуваш товарите. Никой никога не е успял да разчете твоите драсканици.

Когато всички цифри бяха нанесени и товарите — разпределени по складовете, Оли остави перото.

— „Шотландски вятър“ е донесъл от Франция кралски откуп бренди. Петдесет каси ще бъдат ли достатъчно убедителни… като „убеждение“?

Младият мъж се засмя.

— Да. Днес граф Ейнсбъри ще дойде на вечеря. Може би ще успеем да го убедим и да сключим договорите за доставката на тютюн за следващата година.

— А индигото и памука?

— Вече се погрижих за тях.

— Добре го даваш, момчето ми — похвали го темпераментно управителят. — Имаш подход към онези със синята кръв.

— Мисля, че това се дължи на средствата ми за убеждение, а не на прекрасната ми особа — отвърна унило Майлс.

Този път бе ред на Оли да се засмее.

— Слава Богу графът има слабост към брендито. — Хвърли поглед в счетоводната книга в скута си. — Ще има ли място в мазето за всички тези „убеждения“?

Майлс замръзна на мястото си.

— Както знаеш, не ходя в мазето.

— Тогава накарай Уилям да пренесе коняка във винарската изба — посъветва го Куксън и добави със саркастичен тон. — Така чувствителността ти няма да пострада. — Изгрухтя възмутено и прелисти следващата страница. — Както виждам, можем да приключим с товаренето на „Вятъра“ до вторник и да го пуснем да върви към Чесапийк. За „Трофея“ ще се тревожим от утре.

Младият мъж кимна.

— Ще кажа на момичето да опише инвентара щом „убеждението“ бъде прибрано на сигурно място, а след това Уилям ще може да го достави на благородните ми… приятели.

Оли вдигна изненадано вежди.

— Момичето ли?

— Да, пише и чете — Сюизън се е погрижила за това.

Куксън кръстоса ръце пред гърдите. И заяви уверено:

— Чудесна гледка — едно слабо местенце у твърд мъж като теб.

Майлс присви опасно очи.

— Играеш си с огъня, човече. Не се успокоявай с това, че кракът ти е счупен.

Оли се разсмя и протегна ръка към лулата си. Запали я и рече:

— Защо си толкова докачлив, щом стане дума за това момиче?

— Не съм докачлив.

Нима наистина чувстваше вина заради предстоящата нощ?

— О-о! — Оли изпусна от устата си безупречен кръг дим. — Тогава може би твоята любовница вече не ти обръща внимание.

Младият мъж стана и взе счетоводните книги.

— Или пък — продължи управителят, — си падаш по някоя по-дръзка, с тъмносини очи и тъмни коси?

— Престани! Не съм някое момче с жълто около устата, което се нуждае от тенденциозните ти съвети.

— Тя е хубавка — заяви като че ли между другото Оли. — И как само гледа с големите си сини очи. А начинът, по който те съзерцава, няма нищо общо с поведението на една слугиня. Е, поне не за типа обслужване, за който бе наета.

Майлс поклати глава и опита да се отърси от новия пристъп на чувство за вина.

— Сюизън е трябвало да я научи на по-добро държание.

— Сюизън та Сюизън — пропя Куксън. — Ей това е голямото ти слабо място.

— За мен тя е сестрата, която никога не съм имал.

Управителят сякаш се замисли за момент.

— Е, това наистина е извинение — обяви великодушно той. — А ако наистина е станала толкова грозновата, както показва миниатюрата изпратена ни от скъпия Робърт, значи има нужда не само от милите ти слова.

— Не е грозновата.

— Това, което се опитвам да кажа — продължи невъзмутимо Оли, — е, че ако на Сюизън действително й пукаше за нас, щеше да си направи труда да остане в стария си плесенясал замък и да ни посрещне, след като прекосихме цяла Шотландия, за да я посетим. Опитах се да те убедя да не купуваш това място след смъртта на Сибийл, ами кой ме слуша? — Куксън поклати побелялата си глава. — Не. Ти си й задължен и твърдо решен да поддържаш Роуард касъл за рода Камерон, макар че през четирийсет и шеста херцог Къмбърланд екзекутира по-голямата част от неговите представители и конфискува имението. Ти дори позволи Робърт да представи като своя заслуга твоето дело. Та нали лично ти убеди краля да продаде крепостта.

Младият мъж бе останал верен на Сибийл и Сюизън.

— Мисля, че е тъжно, когато едно гордо семейство стане наемател на собствения си дом. Сюизън е последната Лохиел Камерон. Обещах на майка й да откупя Роуард касъл, а Едуард ми остави средствата, за да го направя. И нямам нищо против, че Робърт го представи за свое дело — той и без това няма почти нищо.