Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Написа грешно „зеле“.

Виеше й се свят от гласа му. Почти не забеляза кога той измъкна перото от пръстите й. Маки извика нещо. Младата жена така и не разбра какво е то, но Майлс го чу.

— Мразя бъбреци — заяви безжизнено той, макар очите му да танцуваха. — А ти?

Сюизън кимна. В този момент бе готова да размени леглото си за овчарското куче на Макайвър. Дълбоко в съзнанието й обаче се оформяше един въпрос… а може би беше предупреждение? Нещо не беше наред.

Наложи си да добави бъбреците към списъка.

— Държиш перото също като Сюизън.

Думите му я оглушиха. Езикът й сякаш надебеля, неспособен да се движи и да отвърне нещо, докато Майлс оглеждаше изпитателно лицето й. Мили Боже, ето че се бе издала! Той несъмнено щеше да разпознае почерка й по писмата, които му бе писала. Сега щяха да я обесят като измамница и предателка… освен ако не измислеше нещо, с което да се измъкне. Именно с тази цел каза:

— И защо не? Имахме един е същ учител.

— Защо се мръщиш? Мислех, че харесваш Сюизън.

Мозъкът й работеше трескаво. Успя да измисли какво да отвърне.

— Все още си мислех за бъбреците.

Любопитното изражение на лицето му изчезна. Младият мъж постави лакът върху масата и подпря брадичка в дланта си. Бе близо, прекалено близо, и топлият му, ухаещ на мента дъх, галеше бузите й. В изразителните му очи нямаше и сянка от съмнение. Това я изпълни с облекчение. В тях обаче се забелязваше нещо ново, нещо вълнуващо, нещо опасно…

— Говорех за харесване — прошепна многозначително той, — и за нехаресването. — Очите му опипаха дръзко лицето на Сюизън и се спряха върху устните й. — Особено за… харесването.

Младото момиче изпита по-голям страх от когато и да било в живота си. Дори примката на палача, страховита и ужасяваща, й се стори за предпочитане пред пламналия поглед на Майлс. Въпреки това не можеше да извърне очи.

— И порядъчно количество брашно, Мора — заяви през смях Маки. — Изглежда твоите шотландски кифлички допаднаха много на небцето на господаря.

Младият мъж се усмихна широко и повдигна вежди.

— Допадна ми, точно така, девойче. — Взе перото от ръката й и погали бузата й с него. — Какво мислиш да сториш по този въпрос?

В гърлото й заседна изпълнена с копнеж въздишка. Желаеше до болка да усети устните му върху своите, да изучи вълнуващите нови чувства, които напираха в нея.

Перото докосна устните й, после бавно и мъчително приятно се насочи към всяка от бузите й, към носа и челото. Устата й пресъхна, дланите й се изпотиха.

— Отново се опитвате да ме прелъстите — заяви тя, но сама не усети недоволство в тона си.

Очите на Майлс потъмняха. Устните му се разтвориха.

— Имаш един такъв поглед, девойче… който изпълва мъжа с желание да те прегърне… да построи къща насред полето… да гледа как синовете му сучат от гърдите ти… как люлееш дъщерите му в скута си.

— И не забравяй да вземеш една питка от онова миризливо чуждестранно сирене, с малките дупчици — изсумтя Маки. — Хубавото английско сирене не било по вкуса му.

Майлс се наведе още по-близо до нея. Перото падна върху масата.

— Вкусът ми — прошепна той, — изгаря от желание да опита устните ти.

Устата му се сля с нейната и светът сякаш се завъртя около тях. Усещането за летене, за безтегловност, скоро отстъпи място пред по-дълбока необходимост. Ръката й сама намери бузата му, пръстите й се провряха в косите му. Бяха гъсти и сякаш като коприна. В съзнанието й се оформи въпросът дали гърдите му бяха покрити с подобни на тях косъмчета. Младият мъж наклони настрани глава, без да отделя устните си от нейните. Когато езикът му започна да напира навътре, Сюизън го придърпа по-близо до себе си и разтвори отново уста, изпълнена с надеждата той да влезе отново в нея.

Точно така и стана.

Внезапно тя изгуби контрол над себе си. Все едно че попадна в карета, теглена от хиляда побеснели жребци, препускащи през безкраен низ от долини и хълмове. Дъхът й секна от възбуда, а желанието я понесе по забранената пътека. Изпита известно облекчение, когато ръката му се плъзна в деколтето й и започна да гали гърдите й.

Майлс се отдръпна и прошепна задъхано:

— Ела тази вечер в стаята ми.

Събрала последните останки от съпротивителните си сили, Сюизън отвори уста, за да откаже, макар вътрешният й глас да крещеше, че постъпва глупаво.

Изражението му я накара да замълчи. Тъмнокафявите очи, които я гледаха, обещаваха прекрасни неща.

— Или искаш да ме оставиш да спя сам в компанията само на това тук? — рече младият мъж и постави ръката й върху издутината под панталоните си.