Арнет Лем - Нишките на съдбата

— Тогава да направим списък.

Маки я изгледа смаяна.

— Нима можеш да четеш и пишеш?

На Сюизън не й се искаше да признае, че има подобни умения — повечето английски прислужници бяха неуки. Беше започнало да й омръзва обаче да се прави на слугиня и да се чувства като крадла. Един следобед в градината край пазара щеше да й се отрази добре, да повдигне духа й. А Нели сигурно вече щеше да има доказателството, нужно на Сюизън да обвини Майлс, че имитира платовете им.

— Да, мога, и то не по-зле от лейди Сюизън — не се сдържа да не добави тя.

Лицето на икономката се озари от щастлива усмивка и тя плесна с ръце.

— Сядай тогава, а аз ще донеса нещата за писане от кабинета на господаря — каза Маки и излезе от стаята.

Младата жена си наля нова чаша чай и се настани пред кухненската маса. Откакто Майлс се бе върнал, тя се опитваше да играе възможно най-достоверно ролята си, дори когато той отсъстваше от къщата и беше някъде по работа или се забавляваше.

Дали господарят нямаше да заподозре нещо, като разбере, че тя може да чете и пише? Маки със сигурност щеше да му каже. Но как ли ще реагира той? Сюизън се безпокоеше. Тя беше изключително предпазлива, но с всеки изминал ден откриваше, че той се различава все повече от представата, която си бе създала за него. Защо я разпитваше непрекъснато за „заварената си сестра“ Сюизън Харпър, и то неизменно с такава нежност в гласа?

Имаше и нещо дори още по-объркващо — начинът, по който я гледаше. Това бе открито и прямо оглеждане, което я караше да се чувства изключително неудобно.

С надеждата, че чаят ще оправи разклатените й нерви и ще й помогне да прогони Майлс от мислите си, тя надигна чашата и отпи жадно. Набезите й в мазето ставаха все по-чести. С Нели бяха успели да отмъкнат повече от десет десена.

При звука на приближаващите се стъпки Сюизън отпъди неспокойните мисли от главата си и се съсредоточи върху задачата да се държи като слугиня. Списъкът за пазара се оказа наистина дълъг, а и Маки изпадаше в подробности за всяко едно нещо. Магданозът трябваше да бъде хрупкав, пъдпъдъците — добре оскубани, а черешите — без нито едно петънце.

— И в никакъв случай не кафяви гъби — провикна се Маки откъм килера. — Или вземаш от хубавите малки бели гъбки, или не купувай изобщо.

Сюизън бе преполовила вече втората страница от списъка, когато я обзе странно безпокойство. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Гласът на икономката се превърна в далечен звук. В стаята имаше някой друг.

Нямаше нужда да се оглежда, за да разбере, че Майлс е влязъл, но тази мисъл я привличаше като дете към панаир. Той стоеше на вратата за кухнята, хванал се за гредата над главата си. Позата подчертаваше още повече стройните му бедра, тесния ханш и широките рамене. Погледът й бе привлечен неумолимо към лицето му. Пълните му устни бяха леко отделени една от друга и загатваха нещо подобно на усмивка. Кафявите му очи, прекалено чувствителни и изразителни за мъж с неговите размери и репутация, както обикновено я изучаваха и сякаш й правеха дисекция.

За миг, и напълно против волята си, Сюизън се улови, че се моли Кънингам да не я помисли за смахната. Едва сдържа желанието си да стане, да се приближи до него и да поиска прошка. Вместо това затаи дъх и с усилие на волята си издържа погледа му.

Тогава младият мъж се усмихна и в следващата секунда тя се осъзна. Изкашля се и остави перото на масата. Наклони глава и попита тихо:

— Да ви донеса ли нещо, сър?

Усмивката достигна до очите му. С нехайната грация, която младото момиче вече познаваше до болка, той тръгна към нея. Постави широката си, потъмняла от слънцето длан върху масата, надвеси се над рамото й и надникна в листа пред нея.

— Имаш чудесен почерк… лесен за четене.

Гласът му бе тих, а дъхът му, който я галеше по врата, замая главата й. Познатото ухание на бръснарския му сапун се просмука в нея и й напомни за други времена — тогава, отдавна, отдавна, когато бяха все още приятели.

— Искам и няколко пресни моркова, ако зеленината им е прясна — провикна се Маки.

Сюизън взе отново пачето перо, но сега неговото скърцане започна да лази по нервите й. Младият мъж огледа списъка, след което погледът му се премести отново върху нея.

— И две зелки за супата — додаде икономката. — Негова светлост казва, че миришела като трюмна вода, но въпреки това помага на червата да се изпразват редовно.

Обгърната в мъгла, изпълнена с прекрасни видения, Сюизън все пак успя да прибави и този зеленчук към списъка.