Арнет Лем - Нишките на съдбата

Отвратена, Сюизън се измъкна към кухнята.

Маки стоеше край задната врата с мрачно изражение. Кършеше ръце и слушаше обясненията на някакъв младеж, когото Сюизън виждаше за първи път.

— Маки?

Когато икономката се обърна, младата жена видя сълзи в очите й.

— Какво има? — втурна се към двамата тя.

— Моята Пег — изхълца икономката. — Настъпил е моментът и аз й бях обещала да бъда с нея, но… — Махна с ръка и извърна очите си, от които се стичаха сълзи. — При това положение не мога да тръгна точно сега! Тази вечер е много важна за господаря.

Сюизън погледна към младия мъж, който изглеждаше не по-малко потресен. Не можеше да си обясни безутешния му вид. Раждането беше всекидневие. Защо бяха толкова притеснени? Решила, че бебето сигурно идваше на бял свят по-рано от предвиденото, младата жена предложи:

— Тогава върви, Маки. Аз ще се оправя с вечерята.

Очите на икономката проблеснаха обнадеждено.

— Господ да те благослови за доброто ти сърце. Но преди да тръгна трябва да кажа на господаря.

— Ще го доведа — обеща Сюизън и се върна в трапезарията.

След като успя да привлече погледа на Майлс, тя кимна към кухнята. Той се намръщи, но все пак се извини пред гостите си и я последва в килера.

— Нещо не е ли наред? — попита младият мъж, като се наклони към нея и постави ръка на кръста й.

Опитвайки да не се впечатлява от факта, колко приятно й се стори докосването му, Сюизън обясни:

— Дъщерята на Маки ще ражда и тя…

— Мили Боже, помогни ни! — възкликна той, стисна я още по-здраво през кръста и тръгна нанякъде, като я помъкна със себе си.

Решила, че думите му са плод на самосъжаление от негова страна, младата жена се ядоса.

— Напълно способна съм да се оправя и без нея. И си дръж ръцете при теб!

Опита да се отскубне от хватката му, но той я стисна още по-силно.

— Какво каза?

— Цяла вечер бях опипвана и оглеждана от този нищо и никакъв английски лорд и няма да позволя сега пък да бъда унижавана от безчувствен грубиянин като теб! Маки е много разтревожена!

— Естествено, че ще е разтревожена — отвърна Майлс. Хвърли смразяващ поглед към събеседничката си, но не я пусна. — А ако продължаваш да ми държиш такъв лишен от всякакво уважение език, ще те изпратя обратно в Шотландия още с първия дилижанс.

Уплашена от ядосания му поглед и убедена, че ще изпълни заканата си, Сюизън не отрони дума повече. Щом влязоха в кухнята, той я пусна и тръгна към Маки, разтворил ръце.

Икономката се хвърли в обятията му и заплака, свряла лице в гърдите му.

— Времето на моята Пег е дошло. О, мили Боже, ще стане както преди. Знам, че точно така ще стане.

— Хайде, хайде, Маки — зауспокоява я младият мъж, като я галеше по гърба. — Няма да стане вече така. Обещах ти, нали?

Тъй като икономката продължи да ридае, той я хвана за лактите и я отдалечи на крачка от себе си. Впи поглед в очите й.

— Чуваш ли ме? — Плачът продължи, затова той я разтърси леко и рече по-силно: — Маки! Няма да стане като преди.

Тя премигна и като че се поовладя. Риданията преминаха в хълцания.

Докато Майлс продължаваше да я успокоява, Сюизън го наблюдаваше като вкаменена. Тревожното изражение и нежните му думи я бяха смаяли.

Тогава той се обърна към нея и рече:

— Доведи Уилям.

Заповедническият му тон успя да накара крайниците й да се размърдат. Когато се върна с момчето, Майлс вече намяташе пелерината върху раменете на икономката. После нареди на Уилям.

— Приготви каретата и закарай Маки у дъщеря й. Веднага след това иди да вземеш лекаря, закарай и него и изчакай, докато се роди бебето! — Погледът, както и гласът на младия мъж внезапно станаха ледени. — И гледай да не се мотаеш, че ще набуча главата ти на кол!

— Да, сър.

И Уилям хукна към вратата, последван по петите от другия младеж. Майлс се обърна отново към икономката.

— И няма за какво да се тревожиш. Разбра ли?

Тя кимна и недобре закрепената шапка на главата й се килна на една страна. Тогава младият мъж се усмихна.

— И ако продължаваш да плачеш, ще уплашиш до смърт бебето. — Със салфетката избърса мокрото лице на Маки. — Не трябва да допускаме да те види толкова притеснена през първата си нощ на този свят. Ще се помисли, че нещо с новата му баба не е наред, нали?

Икономката отвърна признателно на усмивката му и сълзите започнаха да се стичат отново от очите й.

— Благодаря ви, сър. Безкрайно добър сте.

— Нищо подобно не съм. — Приведе се и целуна зачервената й буза. — Но ти пък със сигурност ще бъдеш най-страхотната баба.