Арнет Лем - Нишките на съдбата

Когато Мора се навеждаше над масата, свещите осветяваха лебедовата й шия и елегантната линия на челюстите и брадичката й. В профил бе по-красива от всяка друга жена, която бе виждал досега. От време на време долавяше червеникави отблясъци в черните й коси. Или това бе игра на светлината на свещите? Не знаеше, пък и това не го интересуваше особено много.

Съвсем скоро отново попадна в плен на устните й. Щом се извиваха в усмивка, те образуваха безупречна дъга. Когато обаче се съсредоточаваше върху нещо, младата жена издаваше напред долната си устна — не особено много и същевременно дяволски много. Майлс се измъчваше от желание да види доколко устните й ще си паснат с неговите тази нощ.

В този момент Мора се вторачи в него, сбърчила загадъчно изваяното си чело. Младият мъж не успя да сдържи нито усмивката, нито одобрителния си смях, дори ако от това зависеха всички договори за продажба на тютюн на света. Бе възнаграден с моминския й свян, който оцвети в яркорозово млечнобялата й кожа и предизвика болезнено напрежение в слабините му.

С огромни усилия успя да накара съзнанието си да се вкопчи в думата „тютюн“ и да насочи вниманието си отново към своите гости.

По време на брендито, по което графът си падаше наистина много, домакинът засегна темата, станала причина за тазвечерното събиране. За да спечели благоразположението на Ейнсбъри, Майлс спомена за солидния запас коняк в мазето си, той щеше да бъде пренесен в дома на графа. След това Кънингам предложи да оставят сключването на тютюневия договор на своите адвокати и, както предвиждаше, гостът се съгласи.

Вечерта се развиваше отегчително според плана. Единственото развлечение за младия мъж като че ли беше шотландката, а тя наистина бе много приятно развлечение. Вече не го вълнуваше фактът, че е слугиня — възнамеряваше твърдо да я има.

Когато графът и Фийби станаха да си тръгват, Уилям все още не се бе върнал, така че нямаха никакви вести за дъщерята на Маки. Кънингам изпрати разсеяно гостите си до изхода, а след това се отправи към кухнята, където бе изпратил Мора още преди доста време.

Завари я потънала в дълбок сън край дъбовата маса, изчистена безупречно, както впрочем цялата стая. Подпряла буза на събраните си ръце, тя не помръдваше. Най-после Майлс можеше да задоволи желанието си и да я погледа на воля. Когато усети в него да се надига познатата топлина, младият мъж се приближи до нея.

Неспособен да се пребори с импулса си да я докосне, той прокара нежно пръст по деликатната извивка на брадичката й, като произнесе тихичко името й. Тъй като Мора не отговори, докосна устните й.

Слабото й дихание затопли пръстите му. Желанието го пришпори неудържимо. Стисна челюсти, за да го озапти и я взе в обятията си.

— Какво има? — стресна се младата жена и отвори очи.

Бяха сини, точно както бе очаквал.

— Защо ме гледаш така? — попита тя.

Нежни слова, нежни устни. Подобно на орел, налетял на жертвата си, Майлс покри устата й със своята. В началото тя се възпротиви и това не го изненада, но тази нощ бе решил да победи всички възможни възражения.

Действително успя и при това се справи възхитително. Едва когато тя престана да се дърпа и отвърна на целувките му, той се отмести лекичко.

— Желая те, девойче! — прошепна младият мъж и я понесе към стълбите. — Чаках прекалено дълго.

— Не! — възкликна тя. — Това не е моето желание!

— Напротив, твоето желание е! — настоя той, без да отделя погледа си от очите й.

— Не е! Кълна се!

— Аз пък се кълна, че грешиш и ще ти го докажа!

За момент тя му се стори уплашена, но след това направи фатална грешка — предизвика го с поглед.

Майлс я зацелува отново и не престана, докато тя не започна да шепне името му и дишането й се учести.

— Девойче?

— Пусни ме на земята — промълви тя, макар очите й да бяха потъмнели от желание.

— Не — прошепна младият мъж. — Дори и да можех.

Усети как цялото й тяло се стегна.

— Погледни ме — изкомандва той.

Стори му се, че мина цяла вечност, преди Сюизън да изпълни молбата му.

— А сега обгърни с ръка шията му — нежно й нареди той. — Качваме се на горния етаж — в спалнята ми.

Тя отвори уста и Майлс разбра, че думата, която искаше да изрече, бе „не“. Заглуши съпротивата й по единствения начин, по който можеше, по най-добрия, който владееше. Когато устните им се сляха, почувства, че тя отново се опитва да се съпротивлява.

И загуби.

Усещането от обвитите около врата му ръце и абсолютната хармония, в която се движеха устните им, бе такова, че му се прииска да изкрещи с всичка сила. Прииска му се да стори и още нещо. И пак се запъти към стълбите.