Арнет Лем - Нишките на съдбата

Последният се усмихна при мисълта за необичайната скромност на приятеля си.

— Назови какво възнаграждение искаш, любов моя. Това ще бъде първата ми задача, щом вляза в министерството на финансите.

Един дълъг лакиран нокът се плъзна от ухото до ключицата на Робърт.

— Искам онзи прекрасна къща в Лондон.

— Нищо по-лесно.

И Харпър се отдаде на магията от докосването на любимия му.

— Ами лейди Сюизън? Законът е снизходителен към бременните?

Главната задача на Робърт в момента бе да бърза, тъй като Майлс със сигурност щеше да се опита да убеди жена си да унищожат съоръженията за десените. Трябваше да изпрати драгуните в замъка преди да е успял.

Безкрайно доволен от себе си, Робърт се ухили.

— Няма да им кажа, че е бременна. Може би шокът от нашата поява ще се окаже прекалено силен за нея. Може да изгуби бебето.

Джефри постави длан на бедрото му.

— Толкова си умен. — Пръстите му игриво запълзяха към подутите от възбуда слабини. — Знаеш ли за какво си мисля?

Главата на Робърт започваше да се замайва от непоносимо приятните ласки на Джефри.

— Да спечелиш петак ли?

— Шилинг. Не по-малко от шилинг.

— Тогава по-добре да помислим за промяна на мястото на действие, любов моя, не можеш да спечелиш шилинг там, където си.

— О, мисля, че мога.

Последната ясна мисъл на Робърт, преди да се отдаде напълно на майсторството на Джефри, бе, че ще придружи войниците до Роуард. Искаше лично да се наслади на дългоочакваното падение на Майлс и Сюизън Кънингам.

След като цяла седмица кръстосваха планинския район в търсене на Бартоломю Уикс, Дъндас успя да убеди Майлс, че няма как да го намерят. Ядосан и вбесен от безпомощността си, Майлс се отправи право в спалнята в кулата, за да поговори сериозно със съпругата си.

— Къде са Maide dalbh?

Раменете й увиснаха, когато кръстоса длани пред корема си. Стори му се примирена, а в погледа й видя съжаление. Предположи, че мислеше за майка си. Той обаче също мислеше за Сибийл. В този момент мразеше Сибийл Харпър, мразеше я заради шотландската й гордост, заради това, че бе обременила така живота на жената, която обичаше.

Гневът му бе изместен от напрежение.

— Къде са, Сюизън?

Съпругата му подсмръкна, а после повдигна пълните си със сълзи очи. Сърцето му спря да бие за момент — толкова много мъка видя в тях.

— Хвърлих ги в кладенеца в подземието на централната кула в деня, в който нападнаха Ейлис.

Като освежителен ветрец след продължителна задуха, Майлс усети, че се изпълва с облекчение.

— Сюизън…

Тя повдигна ръка.

— Съжалявам, че те изложих на такава опасност. — Гласът й изневери. Спря за момент, за да събере сили и продължи: — Обещавам, че няма да имаш повече неприятности заради тях.

Учуди се защо изключи себе си от изложените на опасност. Вероятно, след като бе живяла толкова дълго с тайната за Maide dalbh, вече не бе способна да прецени риска, който поемаше. Сега обаче любимата му вече бе в безопасност и той възнамеряваше да запази на всяка цена това положение.

— Съжалявам също, задето ти противоречих така пред Дъндас и войниците. Редно бе ти да се разправиш с Бартоломю Уикс.

Изглеждаше толкова покорна, толкова съкрушена, нямаше нищо общо с жената, която бе отишла в Лондон и бе откраднала сърцето му. Младият мъж се приближи до нея и я приюти в обятията си.

Няколко часа по-късно, когато всички обитатели на замъка се оттеглиха в спалните си, Майлс се измъкна от съпружеското легло и се запъти към централната кула. Със запалена факла в ръка и цяла планина от мъка в сърцето си, той обикаляше из древните коридори докато откри кладенеца. Макар да се ненавиждаше, че се съмнява в думите на Сюизън, той повдигна факлата и се взря в бездната.

Пое си дълбоко въздух, който, въпреки че бе студен, в дробовете му се превърна в огън и ги изгори. Цялото му тяло затрепери. Светлината затанцува и образува нереални сенки върху жалката касапница. Полупогълнати от мастиленочерната вода, покрити с прах, долу лежаха шотландските десени.

Ох, как само му се искаше да изтръгне сърцата на своите съотечественици!

Изписка плъх и затича да се скрие. Майлс се върна отново в леглото, притисна жената, която обичаше, в обятията си и се закле никога повече да не споменава за Maide dalbh.

Две седмици по-късно Сюизън влезе в почти завършения парник и се огледа. Въздухът ухаеше на прясно отрязан кедър и на сняг. Ейлис чистеше прозорците, поставени по-рано същия ден. Майлс стоеше пред работния си тезгях, повдигнал единия си крак върху малко столче, подпрял ръка върху коляното. В десницата си стискаше чук. Той като че го ли изучаваше, но Сюизън се съмняваше в това. Широките му рамене бяха увиснали леко, сякаш смазани от ужасен товар.