Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Като дъщеря на известна афроамериканска сенаторка, Илейн бе неформално издигната от негърската общност на Сан Франциско като един от новото поколение лидери. Нейната политическа природа — все пак, във вените й течеше кръвта на майка й — харесваше това. През първите две години, след като напусна областната прокуратура, на много кампании за увеличаване на даренията и на благотворителни вечери тя бе придружавана от изтъкнати черни мъже. С течение на годините клюкарската рубрика на „Кроникъл“ я бе свързвала романтично с не един от клиентите й, с общински настоятел, с един от съорганизаторите на нощна новинарска програма.

Илейн бе харесвала всеки от тях по различни причини, въпреки че нито една от тези и няколко други връзки не бе продължила повече от два месеца. Това не бе нещо, за което тя особено се замисляше — веднъж се бе влюбвала като млада и знаеше какво е усещането. Приемаше, че е само въпрос на време да срещне отново подходящия човек и след това ще се омъжи и ще се установи.

Работейки за „Ренд и Джекмън“, говорейки със сходни организации, по негърски бизнес семинари, в градски проекти за развитие, тя водеше напрегнат и пълноценен живот, който рядко имаше пресечна точка с бялата общност.

Трея знаеше, че Илейн не мисли много за това разделение. Тези неща просто бяха част от живота й. Тя нямаше сериозни предразсъдъци по отношение на белите, тъй като мъжът, който я бе отгледал, Дейн Уейджър, беше бял. Все пак, освен на формални събирания, имаше съвсем малко възможности, обществени или пък други, да срещне някой, който не е черен.

Тогава се появи онази локализирана вдясно болка в корема, която се изостряше и задълбочаваше в продължение на два дни. На третата сутрин Илейн бе на бюрото си и се опитваше да работи, когато Трея влезе с някакви книжа и леко я докосна. Шефката й изпищя и едва не припадна от болка, когато апендиксът й се спука. Температурата й рязко скочи.

Джонас беше хирург в спешна помощ и й спаси живота.

Но през първите месеци Илейн не се довери на чувствата си. Това не бе като по-ранната, насочвана от звездите любов, която бе изпитала към Крис Лок, възрастния женен областен прокурор. Не, Джонас беше млад, брилянтен, сексапилен. И чувството, както сподели с Трея, не приличаше на нищо друго — бе много по-хубаво. Всъщност, мислеше си тя, бе прекалено хубаво, за да е трайно.

И тъй като трябваше да приключи, Илейн се боеше да не заплаши положението си в общността заради няколко мига на страст. Притеснена да не загуби клиентите си, влиянието и доверието, тя искаше да запази авантюрата си в тайна, докато всичко свърши, както със сигурност щеше да стане.

Но не стана.

Те излязоха на обществено място и, въпреки страховете на Илейн, цялата расова история се оказа несъществена. Май единственият провал се оказа загубата на настроените за джихад студенти мюсюлмани, които наставляваше, и Илейн започна да разглежда това като благословия. В крайна сметка, преди година, тя и Джонас официално обявиха връзката си.

От своя страна, Трея със сигурност разбираше първоначалното привличане. Джонас изглеждаше като филмова звезда и излъчваше осезаема и заслужаваща доверие мъжественост . На някакво равнище тя самата не бе напълно имунизирана срещу въздействието й. Но след като го бе опознала, беше изключително обезпокоена, че този мъж е избраникът на Илейн.

Трея откри, че неговият свят се върти единствено около самия него и работата му. По време на ухажването той отделяше време за Илейн всеки път, когато можеше. Щом това приключи — след като веднъж бе спечелил любовта й и се бяха сгодили, — Джонас се върна към предишния си начин на живот и към основната си страст, която, по мнение на Трея, бе самият той.

Каза си, че вероятно е била несправедлива. И, за да бъде честна, Илейн сякаш нямаше нищо против. Те и двамата с часове работеха под невероятно напрежение. Очевидно бяха постигнали известно съгласие, че откраднатите часове късно през нощта или редките уикенди, в които Джонас можеше да се откъсне от работата си, им бяха напълно достатъчни. По свой собствен начин всеки от двамата бе трофей, улов — Трея разбираше, че този аспект на връзката им бе важен и за двамата. Вероятно такова бе истинското сходство — двама нарциси, впримчени във вихрен танц около образа, на който всеки от тях се възхищаваше. Но това наистина не бе онази Илейн, която Трея познаваше.

Трея не можеше да си представи, че тя самата би понесла това. Когато Джонас пропуснеше вечеря, или кино, или представление, понеже е бил в хирургията, когато дори не се прибираше, понеже имаше някаква спешна работа в болницата, Илейн сякаш го приемаше. Но ако бе тя, ако бе замръкнала над работата си и трябваше да отложи някоя от срещите им… Трея си спомни първия път, когато бе станала свидетел на това. Бе оставила на Джонас съобщение, че Илейн присъства на даване на показания под клетва, което вероятно ще продължи до късно. Тя и Джонас трябваше да отидат до Ел Ей на някаква медицинска конференция и Илейн смяташе да хване по-късен полет. Щеше да пропусне въведенията и коктейла. Щеше да се опита да пристигне най-късно на следващата сутрин. Джонас се появи пред бюрото на Трея, побеснял от ярост. Държеше се така, сякаш за първи път се виждаха и сякаш заедно не бяха измисляли тихи места, на които той и Илейн да могат да се срещнат. Трея се бе обадила и бе оставила съобщение на Джонас. Ако снемането на показания бе в един от офисите на „Ренд и Джекмън“, тя не се съмняваше, че младият лекар би нахлул в стаята и би прекъснал процедурата. Но Трея рязко му каза, че наистина не знае къде се намира Илейн.