Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Харди осъзна, че е бил късметлия да се измъкне без обвинение в неуважение към съда. И не беше направил нищо съществено за клиента си, въпреки че със сигурност бе успял да накара съдията и половината съдебна зала да побеснеят срещу него. Така че, докато недоволната тълпа се изнизваше зад гърба му, той остана за момент седнал, събирайки книжата си от масата на защитата. Знаеше, че ще бъде подложен на доста удари, докато преминава край отсрещната страна на парапета и навън в коридора, но се чувстваше учудващо доволен. Беше дал ясно да се разбере, че никой не може да смаже клиента му без борба.

Почувства леко докосване по рамото си и като се обърна, застана с лице пред областната прокурорка.

— Господин Харди.

Той се изправи и кимна, след това се насили да изрече:

— Госпожо Прат.

Харди и Прат се бяха срещали и по-рано. Преди година я бе подложил на публично порицание от пейката заради обида на неин служител към голямото жури. Тя на свой ред почти беше предявила криминални обвинения срещу Харди заради осигурителна измама и бе насочила собствените си следователи да разследват адвоката заради възможно криминално съучастие в случая за убийство, който защитаваше. Между тях двамата нямаше останала и капчица любов.

А сега искаше да добави още малко към взаимната им непоносимост.

— Това беше изключително непрофесионално и безвкусно изпълнение.

— Може би. — Устните на Харди се отдръпнаха настрани, но това трудно можеше да се нарече усмивка. — Но аз го предпочитам пред самоувереното лицемерие. А вие наистина ли сте такава политическа хиена, че да убиете човек заради няколко гласа?

Прат почервеня от зашлевената в лицето й обида.

— Отправянето на лъжливи обвинения за моите мотиви ще ви навлече доста неприятности, господин Харди.

Дизмъс отново кимна.

— Напълно съм съгласен, затова и обвиненията ми са съвсем истински. И докато се наслаждаваме на тази пълноценна и искрена размяна на идеи, ще ми бъде интересно да чуя причините да поискате утежняващи вината обстоятелства и смъртна присъда.

— Тя не трябва да ти обяснява нищо, Харди. — Това беше Тори. Преди началото на обвинението обръщението бе „Диз“, но сега ръкавицата беше хвърлена. — Можеш да продължиш с евтините си трикове, но когато стигнем до този въпрос, ще видим какво мислят за него съдебните заседатели.

— Каква чудесна идея — отбеляза Харди. — Точно такива са и моите планове, но няма значение. Да видим какво ще решат заседателите. Ако се стигне дотам, в което се съмнявам.

— О, ще се стигне. Така става, когато има самопризнания. Презумпцията за вина се придвижва напред.

— Така ли? Странно — заяви Харди. — Винаги съм смятал, че е презумпция за невинност.

— Твоят човек не е невинен.

— Е, така твърдите вие. Мисля, че отново се връщаме към онази идея със съдебните заседатели, нали?

Лицето на Тори изразяваше ненавист.

— Ти познаваше Илейн, нали?

— Да — отвърна без ирония Харди. — Мислех, че е страхотна. Но от идеята, че някой иска да убие човек в нейно име, ми се гади.

Тори отново тръсна неодобрително глава.

— Просто не разбирам как можеш да понасяш себе си.

— Лесно е — отвърна Харди. — Притежавам наистина прекрасен характер.

— Да вървим, Гейб. — Шарън Прат почти го издърпа за ръката. — О, и господин Харди? Ако бях на ваше място, бих внимавала с обвиненията в политически игри с човешки живот.

— Как бихте предпочели да го нарека?

Шарън не му обърна внимание.

— Ако продължавате да настоявате — каза тя, — няма да допусна да ви се размине, когато всичко свърши. И много ще съжалявате.

Харди прие думите й и кимна замислено.

— Знаете ли, това ужасно ми звучи като заплаха. Заплашвате ли ме?

Тя го погледна преценяващо.

— Разбирайте го както желаете.

— Добре — каза той. — Ще го сметна за заплаха. И в такъв случай ще подам жалба до комисията за етика. А като заговорихме за етика, това ни връща отново в началото.

Тори не можа да устои на изкушението за последна забележка:

— Ти не би познал етиката, дори и ако те блъсне на улицата.

За един дълъг момент Дизмъс го погледна втренчено.

— Уха! Умно! Ще го запомня. — След това се обърна и събра последните си книжа.

Харди реши, че трябва по-скоро да премине през оживлението в кулоарите. Можеше да се измъкне през задната врата — това беше пътят, по който бе дошъл, — но току-що бяха отказали пускане под гаранция на клиента му Коул. Дори и когато, както в случая, беше очаквано, никога не беше лек момент.