Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Той сви рамене.

Харди малко се ядоса.

— Тъй като на видеокасетата вече си казал, че си го направил, в случай че не си спомняш. Това ще наложи да предприема някои действия.

— Със същия успех можеш да ги предприемеш сега, както и след девет месеца, не мислиш ли?

— Не, не мисля.

Задната врата на килията за обвиняеми водеше към съдебната зала и сега тя се отвори и оттам се появи съдебен пристав. Бяха решили първо да разгледат случая на Коул.

— Хайде да започваме, момчета. Време е за шоу.

Харди за последен път погледна клиента си.

— По-късно ще продължим разговора. — Той отстъпи назад и пусна Коул пред себе си в съдебната зала.

С появата на Коул, в галерията се чу силен шум. Харди, който беше напрегнат почти на границите на поносимостта, намери сили да стисне приятелски ръката на клиента си над лакътя и го накара да побърза напред. Докато минаваха край масата на обвинението, Гейб Тори направи на Харди знак да спре. Адвокатът остави Коул да стигне до другия край, придружен само от съдебния пристав. Дизмъс отново огледа залата. Тълпата беше повече от достатъчна и при това сякаш неуморна.

Харди познаваше Тори от поне пет-шест други дела и не го харесваше. Смяташе помощник областния прокурор за надут, дребнав и политичен, да не говорим за неговата слаба подготвеност и досадност. Сега той щеше да говори за смъртно наказание и други подобни глупости. Харди знаеше, че всичко ще стане доста грозно, при това по-скоро, отколкото бе очаквал. Въпреки всичко, те никога не бяха стигали до враждебност и Дизмъс не виждаше причини да го прави точно сега.

Тори протегна ръка за поздрав и Харди я пое.

— Просто исках малко да повдигна духа ти, Диз. Вероятно си чул, че искаме да придвижим това, заради позицията на Илейн в общността. Има много груби нарушения на закона…

Харди го слушаше с половин ухо. Отново погледна галерията. Тя определено беше претъпкана. Коул бе на масата на защитата, обърнат назад. Майка му се бе навела през парапета, опитвайки се да поговори с него, но той също задържаше погледа си предимно върху частта на обвинението в галерията, която излъчваше истинска омраза. Харди за първи път изпитваше нещо подобно — тук имаше хора, които вече мразеха Коул, и той го усещаше.

Тори бе приключил с частта, предназначена само за него и пристъпваше към основната тема:

— … със самопризнанието на касетата и всичко останало, знаеш, че за пет минути ще получа обвинение от голямото жури. Затова, ако си склонен да поискаш отлагане, трябва да знаеш, че сте в графика на заседателите за идния вторник. Освен ако, разбира се, не решиш да не отлагаш. В такъв случай ще започнем изслушванията в срок от две седмици, както е предвидено по закон.

Харди изпита неприятно усещане, когато разбра, че Тори е прав. Имаше два начина, по които едно дело влиза в графика на съда. Може да има предварителни изслушвания, за да се реши дали доказателствата са достатъчни за започване на процес. Или голямото жури да стигне до същите заключения и да предяви обвинение.

Харди искаше да отлага, но клиентът му не искаше и нямаше да се съгласи. Тори му казваше, че ще търси обвинение и вероятно дори по-ранна дата за процеса, ако Харди се опита да шикалкави на предварителните изслушвания. Той осъзна, че Тори може и да не го е разбрал напълно — стратегическото му виждане за нещата беше, че адвокатите винаги изглеждат слаби, — но му прави услуга, като го оставя да отиде на предварително изслушване. Че би могъл веднага да подведе Коул под отговорност. Ако Харди не поиска да отлага, ще има само още десет дни да се подготви за изслушванията и да направи своите разкрития — доказателствата в това дело — малко по-рано.

Но само десет дни! Това беше невъзможна шега. Но бе по-добре от обвинение на разширен състав.

А може би през това време щеше да успее поне да убеди Коул, че е в негов интерес да отложат, преди да отидат на съд.

Но и в двата случая нещата бяха поели в скоростното платно. Тук бе по-вероятно ненадейно да се появяват всевъзможни кошмари и вредата от всякакви високоскоростни катастрофи може да бъде много по-сериозна.

Харди се насили за учтива усмивка.

— Дори не ми е минавало през ум да отлагам.

— Коул Бърджис. — Името прозвуча драматично от мястото на съдията Тимоти Хил. Съдията изглеждаше като патриций. Къдрава бяла коса, сресана зад ушите, прилепнала към ръбестия му череп. Кожата му беше изпъната по дългите му кости и робата му висеше като на закачалка, физиката му, съчетана с изключителната липса на лично излъчване, му бяха спечелили прякора Мумията. Но днес, пред пълната зала, той притежаваше ако не младежка жизненост, то поне очевидна енергия. — Вие сте обвинен според тук приложената жалба в углавно престъпление, а именно в нарушение на параграф 187 от Наказателния кодекс, което сте извършили в град и област Сан Франциско, щат Калифорния, на или около първия ден на февруари, предумишлено, незаконно и злонамерено убийство на Илейн Уейджър, човешко същество.