Джон Лескроарт - Предварително изслушване

— Застреляйте ме — извика той. — Моля ви, застреляйте ме.

Поради инцидента Коул закъсня още повече. Казаха на Харди, че са го завели в болницата през нощта и това очевидно бе повлияло на външния му вид. С оранжевия си гащеризон, отпуснатата стойка и неподдържаната коса, момчето изглеждаше недохранено и трогателно. Но Харди си помисли, че очите му бяха по-ясни от предишния ден. Това не му говореше много, но поне беше нещо и тази сутрин Харди щеше да получи всичко, което хлапакът можеше да му даде.

Все още бе разтърсен от това, на което бе станал свидетел. Ако тълпата задържани беше малко по-експлозивна, щеше да настане истински бунт. Още едно мръдване на самоанеца и щяха да го застрелят. Вместо това, в крайна сметка той бе станал заплашително кротък. Седна на пода и позволи да го приближат, да му сложат вериги и да го отведат долу, привързан в инвалидна количка.

Коул седна на бетонната пейка. Харди бе седял достатъчно на проклетото нещо тази сутрин, затова сега се бе изправил и се бе облегнал на вратата. Тъй като утринният ход на действията бе толкова грубо нарушен, те нямаше да имат достатъчно време, за да изработят каквато и да било стратегия. Харди искаше поне да си изясни няколко неща, ако ще трябва да защитава това момче. Пледирането. Гаранцията. Парите. Въпросите за времето.

Но и това не се оказа толкова просто.

— Какво означава право на отлагане? — попита Коул, след като Харди му каза, че трябва да се възползват от тази възможност.

За адвоката това беше само технически детайл. Коул имаше абсолютното право на бърз процес. Но, на практика, обвиняемите много рядко искаха подобно нещо. Популярно мнение беше, че отлагането винаги е предимство на защитата. Отлагането отдалечаваше евентуалната присъда, а докато присъдата не беше произнесена, задържаният се приемаше за невинен — малък, но съществен детайл. Отлагането създаваше и възможност за ключовите свидетели да се изпарят с някой автобус, или да изчезнат, или да забравят това, което някога ясно са си спомняли, и по този начин да улеснят делото. Жертвата или семейството на жертвата можеха да изгубят емоционалния си плам, необходимостта от отмъщение или, ако отлагането бе достатъчно дълго, дори желанието да видят виновника зад решетките. Ченгето, което те е арестувало, можеше да започне нова работа, приоритетите на областния прокурор можеха да се променят и обвиненият да получи по-добро предложение за сделка с обвинението.

Възможностите варираха, но основното правило беше в сила — отдалечаването във времето е половината от опрощаването. Отлагането беше нещо хубаво. Харди се опита да обясни това на Коул:

— Съдилищата са толкова претоварени, че никой съдия не би се съгласил с предварителни изслушвания в срок от десет дни, затова ние просто се съгласяваме с отлагане от няколко месеца…

— Няколко месеца?

— Може би. Възможно най-дълго.

Коул клатеше глава.

— И аз ще остана тук? Няма начин. Не бих могъл да го направя.

— Съжалявам, че се налага да ти го натрапя, потрябва да го направиш. Имаме областен прокурор, който говори за смъртно наказание, за да си осигури преизбиране, така че ще се опитаме да отложим делото поне за след изборите, които са идния ноември. Девет месеца. Най-малко.

Но Коул все още клатеше глава, трепереше и се бореше.

— Не мога да остана тук още девет месеца — заяви той. — Ще умра.

— Имаш много по-голям шанс да умреш, докато си биеш дрога девет месеца на улиците.

Но това мина през едното му ухо и излезе през другото.

— Не.

— Коул, чуй…

— Не мога да остана девет месеца тук! Чу ли ме!

Това беше яростен изблик и след случилото се по-рано сутринта, силните гласове привлякоха вниманието на хората нагоре и надолу по коридора. Един съдебен пристав се появи на вратата на килията, преди Харди да има някакво време да реагира.

— Всичко наред ли е тук?

След като го увери, че е така, Харди изчака колебливото отдалечаване на мъжа и се обърна към Коул:

— Ако се изправиш пред съда сега, докато градът все още е разбунен около смъртта на Илейн, някои от съдебните заседатели несъмнено…

— Не мога — прекъсна го Коул. — Просто не мога. Мама каза, че можеш да ме изкараш оттук.

— Все още дори не съм разговарял с майка ти, Коул. И не мога да те изкарам оттук за десет дни. Ако не друго, поне се нуждая от малко време, за да реша как да подходя към това дяволско нещо.

— Просто кажи, че не съм го направил.

— А ти направил ли си го?