Гейб Тори разбираше от бизнес повече от Прат и я бе предупредил за възможната измама при преговорите. „Жиронд“ не биха могли да извършат работата при условията, които са оферирали. Според Тори „Жиронд“ са наели подизпълнителите за предвиждания период и са се освободили от тях веднага след това. Нито един от подизпълнителите не се приближаваше до определените квоти за представители на малцинствата или жени. Гейб дори се обзалагаше, че много от компаниите са записали жени или членове на малцинствата като титулярни собственици на минимална заплата. „Жиронд“ са отбелязали хората в документите си, след това са им платили на ръка да си стоят вкъщи и да лъжат, че работят по проекта.
Прат започна ретроспекцията си оттук.
Офисът на областния прокурор се бе захванал с жар с този проблем, свика голямото жури 1 1 Съдебни заседатели, които решават дали даден въпрос да се предаде на съда. — Б.пр.
, призова свидетели, нае вещи лица да разследват прегрешилите подизпълнители, правеше им ревизии без предупреждение и отново и отново изкарваше наяве нарушенията.
Когато историята се разду, репортерите скоро откриха, че срещу „Жиронд“ има доклади за нарушение на човешките права по време на работата им в Сенегал, на Карибите и във Филипините. Собственикът на компанията, Пиер Кото, притежаваше и друга компания, която се занимаваше с продажбата на животински кожи. Как, питаше Прат, либерален и доброжелателен град като Сан Франциско би могъл да предложи договор на такава дискредитирана компания?
По искане на Съвета на надзорниците сега „Жиронд“ подготвяха втора оферта с нови подизпълнители. Но усещането на Съвета и града като цяло беше сериозно против тях и в подкрепа на Прат, тъй като никой не вярваше, че компанията ще свърши работата.
— И — заключи Прат, — такова ще бъде правосъдието, което ще упражнявам и през следващия си мандат. Ще преследвам точно такива хора — онези, които с измама отнемат работата на честните жители и сериозните и усърдни бизнесмени в града.
Около нея избухнаха аплодисменти. Тя обичаше „Жиронд“. Беше едно чудесно дело за Сан Франциско. Не само даваше повод за морализаторстващ тон, но и проправяше пътя на местните контрактори, които преди „Жиронд“ не биха могли и да се надяват на пет минути от времето й.
След като бе припомнила това на всички, тя премина към обичайните дреболии, които, според статистиката, нейният офис беше отхвърлил, гарнирани с известен брой теми, които често създават конфликти, като боравеше с онези цифри, които й допадаха.
Тя призна, че в началото са били в застой, но броят на престъпленията, свързани с насилие бяха намалели „поне няколко месеца“. Всъщност, това важеше само за януари, но цифрата бе достатъчно ниска, за да може Шарън да прибави и ноември и декември, когато равнището на престъпността беше наистина високо. Така средната стойност пак бе по-ниска, отколкото през лятото или началото на есента.
Бяха изпратили много повече престъпници в затвора. Това беше вярно, тъй като прокурорите от нейната администрация предпочитаха да приемат съдебни споразумения в замяна на по-кратък престой в затвора, пред воденето на дела. Това ускоряваше процеса и престъпниците излизаха по-скоро на свобода, но пък Прат можеше да се похвали, че вкарва повече лоши момчета на топло.
Тя допълни, че е свършила цялата тази добра работа, независимо от липсата на сътрудничество с полицията. През последната си изборна кампания Шарън бе заложила някои дребни, недоказани и обидни намеци за полицейска бруталност в сериозната си програма. Смяташе да разследва и изправя пред съда лошите ченгета. Щеше да сформира специализирана команда. Щеше да отделя „добрите стари ченгета“ от лошите. За нея нямаше значение, че полицейското управление на Сан Франциско беше напълно интегрирано по пол и расова принадлежност на всички командни равнища. Тук имаше и най-малко инциденти и оплаквания за полицейска бруталност в сравнение с другите градове от същия ранг в Съединените щати.
Офисът на областния прокурор, заключи Прат, функционираше „с ефикасност, която е непостижима за другите бюрократични системи в града и област Сан Франциско“.
Шарън погледна към множеството с мисълта, че го е завладяла и че е дошло време. Като повдигна няколко листа от катедрата пред себе си, тя ги остави отстрани на масата.
— След всичко казано — продължи прокурорката, — сега с дълбока въздишка трябва да признаем, че имахме някои дългосрочни програми, започнати в ранните дни на мандата ми, които може и да не са постигнали успеха, на който се надявахме.
Читать дальше