Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Страховете на Бек.

Постоянният поток от новини и информация, дори и училищното всекидневие, я караха да е болезнено съпричастна към всеки кошмар, който се случва някъде по света — самолетна катастрофа в Калкута, криза със заложници на Балканите, глад и геноцид в Руанда, палежи на църкви на Юг. Всички проблеми на света намираха свой дом в малката й изтормозена главица.

Това беше сцената на нейното всекидневие, тревогите на съществуването й.

На Харди му беше трудно да повярва, че човешката природа се бе променила в такава степен за едно поколение. Със сигурност винаги бе имало престъпници и извратени типове, грозота и злоба; просто бе липсвало усещането, че са навсякъде. Вероятно животът на децата му не беше много по-заплашен, отколкото когато той бе момче. Но сега изглеждаше сякаш всеки детайл на всяко престъпление навлизаше в обществото от първата страница на вестника, от телевизията, по Интернет — расисткото убийство в Детройт ставаше тук, обиденият баща, който убиваше жена си и децата си, беше тук, кланицата в училище в Северна Дакота можеше да се случи тук, днес.

Бек сякаш усещаше, че ако само за момент свали гарда си, ще умре . Хората, които отвличаха деца, висяха във всяка обществена баня, можеш да хванеш рак, ако само вдъхнеш дима от нечия пура, бомбите и пистолетите заливаха всички обществени училища, хващаш СПИН дори ако само целунеш гаджето си. Бог да те пази, ако изгориш на слънцето или забравиш да затегнеш предпазния си колан в автомобила.

Правителството предупреждава: Всеки, който диша, умира! „Внимавайте!“

Тя се опитваше да подреди страховете си, да ги накара да идват един по един. Поне три пъти на седмица през последната година. Преди лягане. Сутрин в училище. Винаги, когато нещо я впечатли. Това тормозеше родителите й.

— Тя се тревожи — повтори Франи.

— Аз също — отвърна Харди. — Но аз съм възрастен и това ми е работата. Бек е здраво дете, родителите й се обичат и имат достатъчно пари. Би трябвало поне една-две секунди седмично да мисли за това. За добрите неща в света. Чувал съм, че са останали няколко — залезите, храната, случайните безвкусни шеги.

— Тя се опитва, Дизмъс. Полага всички усилия.

— Знам. — Харди отпи от студеното си кафе и издиша дълбоко. — Наистина зная. Просто това разбива сърцето ми.

Изразът увисна в стаята. След една дълга минута Франи стисна ръката му.

— И какво още? — попита тя.

Харди замълча, после изимитира невинност.

— За какво питаш?

— Добър опит — усмихна се тя. — Но не минава. Има нещо друго — освен Бек, — което те тревожи, откакто се прибра снощи.

Харди погледна към жена си. Тя отмахна един досаден кичур червена коса от красивото си чело и го погледна със съчувствие.

— Добре се справяш — отвърна той.

Тя сви рамене.

— Това е част от играта. И какво е?

Той въздъхна за последен път и се предаде:

— Ейб.

— Това съвсем не ми звучи в негов стил — замисли се Франи, след като чу цялата история. — Мислиш ли, че е имал връзка с Илейн?

Въпросът беше неочакван и Харди внимателно го обмисли, след това тръсна отрицателно глава.

— Тя беше сгодена. Освен това, не бих определил Ейб като голям любовчия.

— Той имаше любовна връзка с Фло почти двайсет години.

— Това не беше любовна връзка, Франи. Те бяха женени.

Тя му направи една чаровна муцунка.

— И мислиш, че двете неща взаимно се изключват?

Харди взе ръката й, целуна я и поклати глава.

— Имам предвид, че не си го представям в любовни похождения. Не би се справил с…

Франи се усмихна дяволито.

— Ейб? Нима говорим за неотразимия и словоохотлив лейтенант Глицки? Искаш ли мнението ми?

— Разбира се.

— Мисля, че ако е бил привлечен от някоя жена и е срещнал определени препятствия — като годеж, — едва ли би се спрял пред нещо.

Харди изправи гръб.

— И мислиш, че дори би го споменал пред дамата, за която става дума?

— Не. Не и на нея. Не и преди да му даде някакъв знак, че това я интересува. Защо мислиш, че Ейб не е имал любовна среща през последните три години?

— Може би жените го мразят и се страхуват от него?

— Дизмъс!

— Сигурно е ужасяващо чудовище?

Не беше тайна, че Франи смяташе Ейб за един от най-привлекателните мъже на земята.

— Не смятам, че е това.

— А какво ще кажеш, ако никоя не му е харесала достатъчно?

— Може би, но едва ли. Не мисля така. — Тя се наведе към него. — Мога да се обзаложа с теб на каквото искаш, че не е поканил никоя жена на среща, защото не би искал да разкрие нищо от ставащото в душата му. Това е неговата защитна реакция заради Фло.