Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

Харди натисна копчето на машината за еспресо и мина зад бюрото си, тъкмо на време, за да отговори на вътрешния телефон, Филис му съобщаваше, че е пристигнала госпожа Олива, с която имаше среща в десет часа. Той отиде до вратата, спря, за да си поеме дъх, и излезе да посрещне клиентката си.

По-официалният кът за посетители беше този до бара и библиотеката с юридическите книги — другият се състоеше от канапенце и тапицирани кресла — и госпожа Олива и Харди седнаха един срещу друг на високите столове с твърди облегалки. Тя прие чашката еспресо, която Харди й предложи, макар че остана недокосната на ниската масичка пред нея. Ненавършила трийсет години, тя беше гримирана грижливо и облечена толкова добре, колкото може да бъде жена, която пазарува от магазини за евтина конфекция. Обясняваше защо поддържа обвиненията, които областният прокурор беше повдигнал срещу клиента на Харди, нейния бивш съпруг Джеймс, полицай от Сан Франциско.

— Напълно ви разбирам — каза Харди, когато тя приключи.

— Съмнявам се. Съзнавам колко смешно звучи. Искам да кажа, кутия бебешки пелени. — Усмихна се почти извинително заради абсурдността на думите си. Но действителността беше прекалено сериозна. Тя беше подала в полицията оплакване срещу Джеймс, който, по време на предварително уговорено посещение при едногодишната им дъщеричка Аманда, бе изпаднал в ярост и бе замерил бившата си съпруга с пълна кутия бебешки пелени от разстояние по-малко от метър и половина.

Силата на изненадващия удар бе съборила госпожа Олива на земята, счупила носа й и насинила и двете й очи. На Харди му се стори, че още различава следи от синините под пудрата й.

— Въпросът не е какво е имало или не в кутията. Въпросът е, че в гнева си я е хвърлил по вас.

Тя го измери подозрително с поглед.

— Да не се опитвате да го оправдаете?

— Наречете ме старомоден — каза Харди, като се подсмихна, — но не одобрявам момчетата, които бият момичета. Или ги замерят с разни неща, ако искаме да бъдем точни. — Гласът му стана сериозен. — Аз действам от името на съпруга ви, госпожо Олива, но не го защитавам. Предложих му да се включи в програма за овладяване на гнева и той го направи, но и двамата сме съгласни, че онова, което ви е причинил, е непростимо. Той иска да знаете как се чувства.

На госпожа Олива й трябваше малко време, за да смели тази неочаквана гледна точка. Изглежда си спомни за кафето на масичката, вдигна чашката и отпи една глътка.

— Щом е така, тогава защо изобщо водим този разговор? — попита тя. — Защо го защитавате?

— Както казах, още не сме стигнали дотам. В правния смисъл, имам предвид. На този етап той ме ангажира да го представлявам. Ако евентуално случаят стигне до съд, навярно ще го посъветвам да си намери друг адвокат.

Тя остави внимателно чашката и стисна устни.

— Какво искате да кажете с това, ако случаят стигне до съд? Областният прокурор е повдигнал обвинение и смята да продължи.

— Знам. Разбира се. — Харди се облегна и кръстоса крака. — Но исках да разговарям с вас лично и да ви попитам дали дълбоко в сърцето си наистина искате да изпратите Джим в затвора заради това. Сигурен съм, че сте чували истории за ченгета, попаднали в затвора.

Устните й се размърдаха, но не проговори. Харди използва моментното й колебание.

— Не казвам, че Джим не бива да бъде наказан или че ако отиде в затвора, няма да заслужи, каквото му се случи там. Моля ви само добре да си помислите каква ще е ползата за вас . — Той пусна краката си на пода и продължи: — Ако Джим бъде осъден, госпожо Олива, ще загуби работата си, което означава, че няма да може да издържа вас и детето. Разбирам, че досега редовно ви е плащал издръжката.

Тя кимна. Лицето й издаваше, че не беше мислила върху тази страна на въпроса. Възможността да загуби този толкова ценен доход очевидно я обезпокои.

Харди продължи:

— Той не се опитва да избяга от отговорността си пред вас, госпожо Олива, нито дори да се изплъзне от наказанието, което знае, че заслужава. — Адвокатът сниши гласа си до шепот. — Съмнявам се, че би желал някой друг да научи, но само преди два дни седях срещу него на същия този стол и го гледах как се измъчва от угризения заради това, което ви е сторил. Преди този инцидент никога не ви е наранявал физически, нали?

— Не. — Изведнъж очите на госпожа Олива се навлажниха. Тя не направи опит да изтрие сълзите.

Харди й подаде хартиена носна кърпичка от кутията на масичката до него и заговори тихо: