Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— Да, сър — произнесоха напевно присъстващите в един глас.

— Чудесно. Уредете всички формалности и до довечера ми върнете документите за подпис. Госпожо Бонам, като говоря за подписи, бих желал да получа позицията на негова милост черно на бяло. Разбира се, когато ви е удобно — и на вас, и на него. А сега — и той посочи към вратата, — ако ме извините, имам още две срещи. Благодаря на всички ви, че дойдохте да обсъдим този проблем.

Бонам, Фиск и Батист вече се изнизваха от кабинета, когато Кларънс направи знак на Харди да остане. Затвори вратата и седна на мястото си, забил поглед в бюрото. Когато заговори, думите излязоха отчетливо от устата му, като насечени със скалпел:

— Оценявам това, че дойде като приятел, Диз. Но като приятел те моля занапред да не ми идваш със сделки като тази. Никога вече. Разбра ли?

— Разбрах.

С горчив вкус в устата Харди влезе в тоалетната, която се намираше срещу кабинета на Джакман. Остана няколко секунди наведен над една от мивките, с глава, сякаш увиснала на конец. После пусна студената вода и наплиска няколко пъти лицето си с шепи. Докато се бършеше с хартиената кърпа, която откъсна от ролката, изведнъж застина и се втренчи в огледалото. Разговорът с Джакман му бе донесъл чиста печалба от петдесет хиляди долара и макар да си втълпяваше, че сделката е напълно почтена, тялото му говореше друго. Главата му олекна, сърцето му се разтуптя. Пристъп на гадене го накара отново да се наведе. Когато световъртежът му премина, той прокара длани по лицето си, опитвайки се да разпознае човека, който го гледаше отсреща. Питаше се дали Кларънс някога ще му прости. А той щеше ли да прости на себе си? Можеше ли да продължи да живее така?

Нямам избор, повтаряше си. Не бъркай работата с призванието. Това е работа. Ти я вършиш. Плащат ти за нея. За това става дума. Не за теб. Нищо лично. Не забравяй това. Стане ли лично, загубен си.

След като възвърна донякъде контрола върху дишането и върху останалата част от тялото си, той се изкачи с асансьора един етаж по-горе. За своя изненада завари рецепцията празна. Влезе през двойната врата, увери се, че никой не охранява входа, после се пресегна през дървената вратичка на височината на кръста и натисна бутона, който пропускаше посетителите към вътрешната светая светих. Тихо, с няколко крачки прекоси външния офис, после конферентната зала. Изглежда никой от заместник-началниците не си стоеше в кабинета.

Стаята отляво беше на Глицки. Противно на нормите, които важаха за палатата, помещението беше внушително, почти толкова просторно колкото собствения му кабинет и също толкова добре обзаведено. Големи прозорци с изглед към Брайънт Стрийт пропускаха обилна естествена светлина.

Лавиците зад бюрото говореха за любовта на Глицки към литературата. Истински книгоман, той ги бе претъпкал със стотици джобни издания, пълен комплект на Енциклопедия Британика, съкратено, но достатъчно подробно издание на Оксфордски речник. Имаше един рафт с исторически книги, друг с юридическа и криминоложка литература, Компендиум на лекарствената терапия и други медицински справочници. Цяла секция бе посветена на книгите за мореплаване на Патрик О’Брайън, неугасваща страст на Глицки вече от няколко години, както и на езотеричните справочници, придружаващи тези романи — Моряшка яхния и пудинг със стафиди, Пристанища и океани, Море на думите, една биография на Томас Кокран, вдъхновил О’Брайън за образа на Джак Обри.

На лавиците бяха подредени и множество лични реликви — футболна топка, подписана от всичките му съотборници в колежа на Сан Хосе, негови и на синовете му снимки с повечето, ако не и с всички футболни отбори, на които е бил треньор, старата му фуражка на патрулиращ полицай, една менора 1 1 Свещник със седем разклонения, символ на юдаизма — Бел.прев. Глицки беше наполовина евреин, наполовина афроамериканец, най-различни джунджурии на полицейска тематика — почетни грамоти от участия в семинари и конференции, медали и купи, с които е бил награден. Стените бяха покрити с още повече грамоти, включително за Полицай на годината през 1987-а, почетни значки, дипломи, некролога преждевременен, който Джеф Елиът беше написал за него, след като го бяха простреляли. Имаше и две семейни снимки — едната отпреди дванайсетина години на още малките му момчета и съпругата му Фло, преди да умре, и другата, направена миналия декември, на която бяха с Трея и малката им дъщеря Рейчъл, двайсетгодишната дъщеря на Трея Рейни и тримата му пораснали синове Айзък, Джейкъб и Оръл.