Джон Лескроарт - Нищо друго, освен истината

Харди поклати глава.

— Чувал съм името му. Той ли те вкара тук?

Тя кимна.

— Попита ме дали Рон е споменавал за някакви разногласия между него и жена му, които биха могли да имат нещо общо с нещастието.

— Защо те е питал за това? Как този въпрос е хрумнал на Скот Рандъл?

— Не зная, но ме попита.

Погледите им отново се срещнаха от двата края на стаята и този път Харди се върна при масата и седна на единия й ъгъл.

— А ти какво му отговори?

— Че е споменавал. — Франи сви рамене. — И господин Рандъл ме помоли да съобщя какви са били те, да преразкажа пред съдебните заседатели думите на Рон.

— И?

— А аз не можах.

— Защо?

— Защото съм обещала на Рон да не казвам.

— Добре, и каква е тя, тази голяма тайна?

Тя го изгледа умолително.

— Стига, Дизмъс.

В същия миг, преди Харди да успее да й отговори, на вратата се почука и охраната пусна Ейб Глицки — самият той образец на едва сдържана ярост. Хвърли бърз поглед на Франи, очите му се присвиха за частица от секундата, а белегът върху устните му побеля. После съсредоточи вниманието си върху Харди.

— Няма да стане — каза лейтенантът. — Брон е непоколебима.

Машинално, забравил за препирнята им, Харди протегна ръка през масата и Франи я хвана. Погледна я и видя, че очите й плуват в сълзи. Не я кореше.

— Не мога да остана тук, Дизмъс. Ейб!

Двамата мъже се спогледаха окаяно. Нямаше какво да кажат. Затворът бе реално съществуваща част от живота и на двамата. Щом съдията се разпоредеше, хората в крайна сметка попадаха тук. От гърдите на Харди се откърти въздишка.

— И какво ни остава, Ейб? Какъв избор имаме?

Лейтенантът поклати глава.

— Не зная. Мога да поговоря с приемната да я преместят в АИ.

— Какво е това? — попита Франи. — Аз съм още тук, момчета. Не говорете за мен в трето лице.

— Административен изолатор — обясни й Глицки. — Преди всичко това означава усамотение, по-добра килия. Да си настрана от останалите, което ти е най-необходимо, повярвай ми.

— Сигурно сънувам — обади се Харди.

— Очевидно — продължи Ейб, без да откъсва очи от Франи, — ти си нарушила най-важното правило на съдебната зала: не бива да обиждаш съдията.

— Тя е надута глупачка — сопна се Франи. — И започна първа.

— На нея й е позволено да те обижда. То й влиза в служебните задължения. Какво й каза?

— Че аз я обвинявам в неуважение, че цялата тази история е оскърбителна…

Харди разтърси глава — вече вярваше, че всичко това става в действителност. Щом Франи кипне, прави му сметката.

— И си си докарала четири дни — намръщи се Глицки.

— Четири дни ли? — Харди се съвзе за миг. — Заради някаква си тайна?

— Каква тайна? Не съм чул такова нещо от Чоморо. Заради Брон е. — Тонът на Глицки зазвуча обнадеждено: — Може би тя утре ще поговори с теб, Диз.

— Никакво може би — заяви Харди. — Ще я заклещя в коридора, ако се наложи.

Франи се пресегна през масата.

— Дизмъс, не ги оставяй да ме държат тук. Децата имат нужда от мен. Станала е някаква ужасна грешка. Започна се с онова глупаво обещание. Само това искаха от мен.

— И какво е то? Сподели го — обещавам ти, че няма да кажа на никого. Ще ме наемеш за свой адвокат и то ще стане поверително. Никой няма да научи, а можем и да го използваме като залог. Ще събудя съдията в дома й, ще й обясня положението…

Глицки го прекъсна:

— Не те съветвам. За каква тайна говорите?

Франи се престори, че не чува Ейб.

— Могат просто да попитат Рон. Ти , Дизмъс, можеш да помолиш Рон. Да отидеш у тях и да го събудиш. Дори да му позвъниш оттук. Ако научи, че съм в затвора, той ще им каже всичко, което искат да знаят. Не би допуснал да ми се случи подобно нещо.

— Каква е тази тайна? — повторно попита Глицки.

Франи най-после повиши глас:

— Работата не е в тайната! — И продължи по-тихо: — Тайната няма значение. — Умоляваше съпруга си с поглед, опитваше се да му каже нещо, но каквото и да бе то, оставаше си обвито в загадъчност.

После очите й бързо се насочиха към Ейб.

— Обещах на Рон. Дадох му дума. Това е негова тайна. Дизмъс, може би, ако му се обадиш или отидеш в апартамента му и му кажеш какво става… Сигурна съм, че той ще сподели с теб. А след това ще се върнеш и ще ме отведеш оттук.

Ейб преравяше купчина папки, която бе взел от едно бюро в отдел „Убийства“. Намери нужната и през бюрото си я подхвърли на Харди.

— Както си спомняш от времената, когато бе обвинител, адресът е написан горе вдясно. „Бродуей“.