Джон Лескроарт - Мотивът

— Ще ти прозвучи познато, обаче научила за пожара от телевизията и отишла с колата си на мястото. Един от пожарникарите записал името и адреса й. Не видяла Катрин, но това не е чудно, като се има предвид колко хора са се били струпали. Твърди, че през онази нощ там е имало няколкостотин души, може би дори повече.

— Добре.

— Какво?

— Питам се дали това значи нещо. Попита ли я какво е правила преди това?

— Гледала е телевизия.

— Уес… — търпението на Харди, поставено пред огромно изпитание през дългия ден, вече беше на изчерпване.

Фаръл вдигна успокоително ръка:

— Добре, ще стигна дотам, обещавам. Работи във фирма за недвижими имоти, но ти знаеш това, нали? Справя се добре, плаща си сметките, през година ходи някъде на почивка. Но не й остава много настрана. Както и да е, та тя си седяла сама у дома. Помни добре заради случилото се на този ден предимно, но и защото… това ще ти хареса… си спомня и за обаждането на Мери.

Всъщност Харди наистина се зарадва да го чуе. За да може Тереза да се превърне в убедителен алтернативен заподозрян — ако не заради фактологичната истина, то поне заради съдебните заседатели, — той трябваше да докаже, че тя е научила в същия ден като Катрин, че Пол е решил да се ожени за Миси и че вероятно ще промени завещанието си съвсем скоро, може би следващата седмица. Тя трябваше да бъде силно мотивирана да го спре незабавно, а без телефонното обаждане от Мери, което да я подтикне да действа, теорията не би била убедителна.

— Значи си е била у дома, Мери й се е обадила, а след това какво?

— Нищо. Двете с Мери си поговорили известно време, тя била крайна ядосана и разстроена, дотолкова, че отменила уговорката си за вечеря.

— За същата вечер?

Фаръл кимна, доволен от въодушевената реакция на Харди.

— Да, знам. Твърде хубаво е, за да е истина, но е така. Заболял я коремът.

— С кого е щяла да излиза?

— С някаква приятелка. Имам името и можем да говорим с нея, ако се налага.

— Може да се наложи. Та значи на Тереза й е толкова лошо, че не може да излезе на вечеря, обаче няколко часа по-късно се озовава на мястото на пожара.

— Така е, но да не забравяме все пак, че е горяла къщата на бившия й съпруг и може би той е бил вътре. Разбира се, че ще отиде.

— Добре, така е. Но въпреки това…

— Все още няма алиби. Разбирам те.

Харди потърка попивателната на бюрото си. Партньорът му често възприемаше хумористичен и непринуден подход, но не пропускаше много неща и точно затова Харди го бе натоварил с тази мисия.

— Някой да я е разпитвал за алибито й?

— Не останах с такова впечатление. Кунео я глътнал като топъл хляб заради Катрин, но никога не е гледал на нея като заподозряна. Между другото, ти си прав, Катрин и Тереза никак не са близки. Каза, че трябвало да се противопостави, когато Уил обявил решението си да се ожени за нея.

— Но не го е направила?

— И оттогава си плаща за това.

— Тя ли го каза?

— Почти дословно. — Фаръл направи пауза. — Ако все още ти не си го разбрал, Диз, тя не изгаря от желание да ни помогне за защитата. Най-накрая е успяла да изгони Катрин от семейството и иска нещата да си останат така. Уил е по-щастлив.

— Уил е кретен — каза Харди.

— Е, поне ще бъде по-щастлив кретен.

— Четири милиона долара ще му помогнат. Тя спомена ли нещо за парите?

— Струва ми се, че повдигнахме тази тема. — Фаръл стана, отиде до мокрия бар, отвори хладилника и си взе шише с вода. — Ти ще пиеш ли?

— Не.

— Може би си прав. — Затвори хладилника и се обърна. — Добре, за парите. Стори ми се доста огорчена от цялата история с Миси, но представи нещата меко. Двамата с Пол се разделили, преди той да забогатее неимоверно и след като децата им се изнесли от дома, затова тя не получила нито съпружеска издръжка, нито издръжка за децата.

— Да, обаче общата им собственост…

— Спокойно, приятелю, водя те с едни гърди. Получила от брака около триста хиляди долара, увеличила ги до около милион и инвестирала в познай какво?

— Сигурен съм, че мога да позная. Във високи технологии?

Кимване.

— Така че сега парите са значително по-малко, но не стана ясно точно с колко. С доста, струва ми се.

— Значи парите са й трябвали и за самата нея. Не само за внуците.

— Е, няма да й навредят. Всъщност точно така е станало. Всяко от децата вече й е отстъпило известен дял, пак не знам точните цифри.

Харди подсвирна:

— Значи много добре си е постлала.

— По-добре е от преди. Нека да спрем дотук.