Джон Лескроарт - Мотивът

Нямаше представа защо бе дошъл тук. Възможно ли бе да е чиста случайност като предложението на Паганучи днес да не ходи в кабинета си в центъра? Едва ли.

Нещо го гризеше отвътре.

На предния прозорец на съседната къща имаше малък надпис, който гласеше: „Ново качество на ремонта с Леймар Констракшън“. През последните няколко часа грижите за сина му бяха погребали всякакви други мисли, но сега внезапно си даде сметка, че пръстта започва да се надига, когато една идея започна да напира като гъба към повърхността на съзнанието му. Не, не беше точно идея. Беше по-скоро натрупване на свързани несъответствия.

Какво беше имал предвид Джим Леймар от „Леймар Констракшън“, когато бе казал, че ремонтът на Хановър изобщо не е струвал един милион долара?

Защо Миси Д’Амиен очевидно бе излъгала хазяйката си за мястото, където работеше?

И освен това какво се бе случило с колата й? И с пръстена?

В началото Глицки бе разгледал от няколко възможни страни вероятността Миси Д’Амиен, а не Пол Хановър, да е била основната мишена на убийството. Но тя никога не бе имала значение. Попаднала почти напълно под огромната сянка на Пол и след това изгубена в шеметната буря на събитията и на медийната лудост, съпровождаща обвинението и арестуването на Катрин, смъртта на Миси започна да прилича на Глицки на злощастна бележка под линия в един невъзпят и непознат живот. В известен смисъл тя се бе превърнала за него в поредния бездомник в Сан Франциско, макар и заможен, който един ден просто изчезва, за когото никой не тъжи и когото никой не оплаква.

Но той знаеше, че дори бездомниците понякога — всъщност потискащо често — стават жертва на убийство заради жалките си притежания, заради пазарските си колички, заради хубавото си място за просия, за половин бутилка евтин алкохол. Глицки внезапно си даде сметка, че като повече или по-малко случайно същество, което броди из улиците на Сан Франциско, тя би могла да бъде изкусителна мишена сама по себе си без всякаква връзка със семейство Хановър, с тяхната политика или с парите им.

Миси носеше забележителен пръстен на стойност сто хиляди долара и караше мерцедес, също доста скъпа кола. Възможно бе да я е забелязал някой — една привидно беззащитна жена, — да я проследи до дома й и да е проникнал вътре (или просто да е почукал на вратата под някакъв предлог). Много хора, които държаха в домовете си пистолети за лична защита, ги пазеха в нощните си шкафчета, и това просто е било добре дошло за крадеца. След като е убил и двамата, той може да е свалил пръстена от пръста и вероятно да е отмъкнал и други ценни предмети от къщата. Дори е възможно в гаража да е имало туба с бензин и той да я е използвал, за да подпали къщата, а след това да е заминал с автомобила на Д’Амиен.

Само по себе си това не бе невъзможно. Само че не обясняваше останалите несъответствия в историята на Миси — случилото се с ремонта, фалшивото работно място.

Глицки се върна в колата и седна със скръстени пред гърдите ръце. Паганучи го погледна в огледалото за обратно виждане и реши да не пита къде да го откара. Естествената властност, която излъчваше Глицки, го възпираше. Когато се намръщеше като сега и мускулите на челюстта му потръпваха, а белегът на устната му се очертаваше съвсем ясно, той изглеждаше наистина страховито.

След малко той се размърда на мястото си, порови в портфейла си и после в малкия си бележник.

— Том, на Дванайсета и на Клемънт има клон на Американската банка. Да отидем да проверим дали все още е отворено.

Навън бе съвсем тъмно и дъждът продължаваше да се сипе. Харди стоеше на прозореца на кабинета си с изглед към Сътър Стрийт и се завъртя, когато чу почукването на отворената врата.

— Има ли някой?

— Аз съм, Уес.

— Защо стоиш на тъмно?

— Размишлявам. Можеш да светнеш, ако искаш.

— Fiat lux . Стаята светна. — Знаеш ли, че Тереза е била на пожара?

— Значи си говорил с нея. — Харди отиде до бюрото си и седна на стола.

— Най-подробно. Мисля, че тя малко си падна по мен.

— От това, което чувам, ми се струва, че тя не е особено влюбчива.

— Е, Диз, както се пее в една песен, „всеки от нас си има половинка“.

— Коя по-точно е тази песен?

— Ами, не е една, а няколко. Трябва да слушаш повече кънтри, така да знаеш. Наистина. Сам ми отвори очите за нея и вече не слушам нищо друго.

— Ще си го запиша — каза Харди. — Значи е била на пожара?

Фаръл се стовари на един от тапицираните столове пред бюрото на Харди.