Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Боже мой! — прошепна Евън. — Ти няма да ми помогнеш, ти не можеш!

— Но има един човек, който ще се види с теб и ще те изслуша. Ала срещата трябва да се състои при пълна секретност, навътре в пустинята в планината Джабал Шам.

— Кой е този човек?

— Султанът.

Кендрик не каза нищо. Погледна чашата си. След дълга пауза вдигна очи към Мустафа.

— Аз не идвам като официално лице — каза той. — А султанът е високопоставена личност. Да сме наясно, не изразявам становището на американското правителство.

— Значи няма да се срещнеш с него?

— Напротив! На драго сърце. Но за да няма недоразумения, ще повторя, че нямам нищо общо с разузнаването, с Държавния департамент или с Белия дом, най-малко с Белия дом.

— Това е очевидно — дрехите и цветът на кожата ти го потвърждават. Султанът също не иска да го свързват с теб, както и Вашингтон.

— Я ми припомни — каза Евън, отпивайки. — Старият султан умря около година, след като си заминах, нали? Не съм следил положението тук — естествена реакция, струва ми се.

— Разбирам те. Сегашният султан е негов син — по-скоро е твой, отколкото мой връстник, даже е по-млад. Завършил е училище в Англия, после е следвал в щатите. По-точно в Дартмът и Харвард.

— Казва се Ахмат — прекъсна го Кендрик — беше си спомнил. — Срещал съм го един-два пъти. — Евън се намръщи. — Икономика и международни отношения — добави той.

— Какво?

— Искаше да завърши това. И да получи научна степен.

— Той е образован и умен, но е млад. Твърде млад, за да се справи с проблемите.

— Кога мога да се видя с него?

— Довечера. Преди и други да са надушили, че си тук. — Мустафа погледна часовника си. — След половин час излез от хотела и иди четири преки на север. На ъгъла ще те чака военен джип. Качи се на него, ще те закарат в пустинята на Джабал Шам.

Стройният арабин с мръсна дреха се шмугна в тъмния магазин срещу хотела. Застана мълчаливо до жената на име Калейла — сега тя бе облечена в строг черен костюм, каквито носят деловите жени и който не биеше на очи в приглушената светлина. Жената наместваше внимателно обектива на фотоапарата си. Изведнъж се разнесоха две остри и пронизителни изсвирвания.

— Побързай — подкани я арабинът. — Онзи тръгна. Вече е във фоайето.

— Ще се опитам — отговори жената и измърмори тихичко, както нагласяше обектива. — Не искам много от шефовете, само някаква си прилична техника… Най-после. Готова съм.

— Идва!

Калейла вдигна фотоапарата с инфрачервен обектив за нощни снимки от далечно разстояние. Бързо снима три пъти облечения в арабски дрехи Евън Кендрик.

— Колко ли време ще го оставят жив? — каза тя. — Трябва ми телефон.

ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ

ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО

ЗАПОЧВАЙТЕ

Дневникът бе продължен

Докладите от Маскат са смайващи. Обектът се преобрази в оманец с арабски дрехи и мургава кожа. Движи се на воля из града, явно се среща с приятели и познати отпреди години. Докладите обаче са непълни, защото лицето, следящо обекта, изпраща Всичко чрез ЦРУ, а аз все още не съм разчел кодовете на Управлението за държавите В Персийския залив. Какво ли се крие там? Инструктирал съм апаратурата да се понапъне. Държавният департамент е фасулска работа. Тъй де!

Ширналата се знойна пустиня изглеждаше безкрайна в нощта. От време на време луната озаряваше планината Джабал Шам в далечината — извисила се като недостижима страховита грамада на тъмния хоризонт. В плоската като тепсия пясъчна равнина, където никога не духаше вятър, не се виждаха дюните, които свързваме с огромната Сахара. Кафявият военен джип едвам пъплеше по твърдия, виещ се път, подскачаше и поднасяше на пясъчните завои. Докато пътуваха към мястото, където щеше да чака султанът, Кендрик седеше до въоръжения униформен шофьор, както беше инструктиран. Отзад имаше втори човек — офицер, също въоръжен. Още от началото се бяха погрижили за сигурността — едно погрешно според тях движение на Евън, и те заставаха от двете му страни. Поздравиха любезно и после никой от двамата не отрони и дума.

— Тук е пустиня — каза Кендрик на арабски, — защо завиваме толкова често?

— Има много разклонения на пътя, сър — отговори офицерът от задната седалка. — Ако караме по права линия, веднага ще се види откъде сме минали.

Пазят султана, помисли си Евън, без да казва нищо.

След като двайсет и пет минути се движиха на запад, хванаха по едно „разклонение“. На няколко километра вдясно гореше огън. Щом наближиха, Кендрик видя взвод войници от охраната — бяха с гръб към огъня и наблюдаваха околността. В далечината изникнаха очертанията на два военни камиона. Джипът спря, офицерът скочи и отвори вратата на американеца.