Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Да предам ли чувствата ви на пилота?

— Можете да му кажете, че ще му откъсна главата, пък и тестисите, ако пак ми извърти някой номер.

— Качих се последен и не се запознах с него, но предполагам, че е бригаден генерал.

— За мен той е лайнян генерал.

— Божичко! — възкликна през смях Кендрик. — Вътрешна конкуренция на дванайсет хиляди метра над земята. Не го одобрявам.

— Сър! — подкани стюардът от военновъздушните сили.

— Идвам, ефрейтор.

Тясната пилотска кабина на „Ф–106 Делта“ беше озарена от безбройните зелени и червени лампички и циферблати. Командирът и вторият пилот седяха отпред със затегнати колани, щурманът беше вдясно от тях със слушалка на лявото ухо и очи, вперени в разграфен компютърен екран. Евън се наведе, за да влезе в тясното помещение.

— Тук съм, генерале — рече той, — искали сте да ме видите.

— Не искам да ви виждам очите, докторе — отговори пилотът с очи, приковани в таблото отпред. — Само ще ви прочета съобщението от някой си С. Познавате ли човек на име С?

— Май да — потвърди Кендрик — предполагаше, че съобщението е предадено по радиовръзката от Суон от Държавния департамент. — Какво гласи то?

— Голям номер ни погодиха — извика бригадният генерал. — Никога не съм приземявал там! Не познавам летището, а са ми казвали, че ония негодници в тамошния пущинак ги бива повече да забъркват сос за спагети, отколкото да дават инструкции за кацане.

— Но нали базата е американска! — възропта Евън.

— Наша ли — друг път! — възрази командирът, а вторият пилот поклати глава. — Сменяме курса към Сардиния. Не към Сицилия, а към Сардиния. Ще взривя двигателите, докато спра на пистата, стига да я открия!

— Какво гласи съобщението, генерале? — попита Кендрик спокойно. — Обикновено си има причина да се промени първоначалният план.

— Вие ще ми обясните. Не, хич не ми обяснявайте! Яд ме е и ме свива под лъжичката. Проклетници!

— Съобщението, ако обичате!

— Ето го. — Сърдитият пилот зачете по перфорираната лента: — „Налага се промяна. Не можете да кацнете в Джида. Всички Ве Се са под наблюдение.“

— Какво означава това? — прекъсна го припряно Евън. — Ве Се под наблюдение?

— Каквото пише.

— Преведете ми го на човешки език.

— Извинете, забравих. Не знам кой сте, но със сигурност не сте човекът, записан в дневника на полета. Това означава, че всички военни самолети в Сицилия и Джида са под наблюдение, както и всяко летище, на което бихме могли да кацнем. Онези копелета, арабите, са надушили нещо и са пратили мръсните си психари да им докладват за всичко подозрително.

— Не всички араби са копелета и мръсни психари, генерале.

— Според моята книга са такива.

— Тогава тя не става за публикуване.

— Кое?

— Книгата ви. Какво още се казва в съобщението?

Капитанът направи неприличен жест с дясната си ръка, с която държеше перфолентата.

— Прочети си го сам, поклоннико на арабите. Но без да напускаш кабината.

Кендрик взе листа, наклони го към лампичката на щурмана и го прочете: „Налага се промяна. Не можете да кацнете в Джида. Всички Ве Се са под наблюдение. Приземете се на гражданско летище или на Южния остров. Маршрут през Кипър, Риад към целта. Имаме разрешение. Най-подходящо е да кацнете някъде около втория стълб Ел Магреб. Извинявайте. С.“ Евън се пресегна над рамото на бригадния генерал и пусна съобщението.

— Този Южен остров вероятно е Сардиния.

— Точно така.

— Това означава, че ще прекарам още десетина часа в този или в други самолети, докато прекосявам Кипър, Саудитска Арабия и накрая стигна в Маскат.

— Едно ще ти кажа, поклоннико на арабите — продължи капитанът. — Слава Богу, че ти, а не аз ще летя с онези измислени самолетчета. Един съвет от мен: гледай да се добереш до седалката при аварийния изход, а ако можеш, си купи и парашут. Не пести парите. Както и противогаз. Казвали са ми, че тези самолети вонят.

— Ще се опитам да запомня щедрия ви съвет.

— А сега ти ми кажи нещо — рече генералът. — Какво, по дяволите, означава този „втори стълб“?

— Ходите ли на черква? — попита Евън.

— Разбира се. Когато съм си у дома, водя цялото семейство — задължително! Поне веднъж месечно.

— Арабите също ходят, но не веднъж месечно. По пет пъти на ден. Те са не по-малко вярващи от вас. Вторият стълб на Магреб ще рече ислямските молитви на залез слънце. Ужасно неудобно, нали? По цял ден превиват гръб, обикновено за трохи, а после идва залез слънце. И вместо да ходят по коктейли, се молят на своя бог. Може би само това ги крепи. Както спиричуълите са крепели навремето робите по плантациите.