Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Ако това е така, при никакви обстоятелства не бива да разкрива защо всъщност търси Джон Тенисън. В Женева ще избухнат спорове, огромната сметка ще бъде замразена и предадена на международен съд, което ще провали плана. За нищо на света не бива да допуска това.

Изключително важно бе да измисли такива причини за издирването на Тенисън, които не само звучат правдоподобно, но и нямат никаква връзка с Тинаму.

Тенисън-Тинаму! Убиец! Новината, която би провалила всичко. Ако това, което агентите от Пети отдел твърдяха, бе вярно, банкерите в Женева щяха да прекратят всякакви обсъждания, да заключат трезорите и да изчакат следващото поколение. Подобно решение за отлагане на изпълнението на плана щеше да е продиктувано от желание да се избегне скандалът. Но ако Тенисън е Тинаму, можеха да го хванат, изобличат и изолират от плана, който можеха безпроблемно да приведат в действие. Злото ще бъде поправено. Според клаузите на документа отговорността се падаше на сестрата — тя беше най-възрастната наследница, а не братът.

Убиец! Господи!

Но всяко нещо по реда си. Холкрофт знаеше, че непременно трябва да разсее съмненията на двамата агенти. Със залитане стигна до един стол, седна на него и се наведе напред.

— Изслушайте ме — от изненадата гласът му бе съвсем тих. — Казах ви истината. Не знам нищо за никакъв Тинаму, за никакъв убиец. Поел съм ангажимент към цялото семейство Фон Тиболт, а не към определен човек. Опитвах се да намеря Тенисън, защото имах сведения, че истинското му име е Фон Тиболт и че работи в „Гардиън“. Това е всичко.

— Ако това е така — обади се червенокосият, — може би няма да имате нищо против да ни кажете за какъв професионален ангажимент става дума.

Основавай лъжата върху част от истината…

— Ще ви кажа онова, което мога, а то не е много. Част от информацията сглобих сам, след като научих някои неща в Рио. Задачата ми е поверителна и наистина е свързана с пари.

Ноъл пое дълбоко въздух и си извади цигара.

— Фон Тиболтови получиха наследство — само не ме питайте от кого, защото не зная, а адвокатът ми няма право да го съобщи.

— А как се казва адвокатът? — попита сивокосият.

— Трябва да поискам разрешение от него, за да ви кажа името му — отговори Холкрофт, докато палеше цигарата и се чудеше на кого в Ню Йорк може да се обади от телефон, от който няма да го засекат.

— Може и да се наложи да го направите — каза по-възрастният агент. — Моля, продължавайте.

— В Рио разбрах, че германската общност там презира Фон Тиболтови. Вероятно, но това е само мое предположение, навремето са се обявили срещу нацистите, а парите им са оставени от някой германец антинацист. Или може би от няколко души.

— Които живеят в Америка, така ли? — попита червенокосият. Ноъл бе подготвен за тази уловка. Бъди последователен.

— Очевидно, който и да е оставил наследството на Фон Тиболтови, е живял там дълго време. Ако той или те са имигрирали в Съединените щати след войната, това означава, че досиетата им са били чисти. Но биха могли да бъдат и роднини, които са дошли в Щатите преди години. Честно казано, не зная със сигурност.

— Защо точно вас избраха за посредник? Вие не сте адвокат.

— Не, но адвокатът ми е приятел — отговори Холкрофт. — Знае, че пътувам много. Също така знаеше, че ще идвам в Бразилия по поръчка на мой клиент… Аз съм архитект. Помоли ме да поразпитам тук и там, даде ми няколко имена, включително и на служители в Имиграционния отдел в Рио.

Не се увличай и избягвай усложненията!

— Никак не е малко това, което ви е помолил да направите, не мислите ли? — попита по-младият с явно недоверие.

— Не е точно така. Той ми е правил услуги и бях доволен от възможността да се реванширам.

Ноъл си дръпна от цигарата.

— Истинска лудница. В началото си беше най-обикновено… не, звучи толкова невероятно.

— Значи ви казаха, че Йохан фон Тиболт е Джон Тенисън и че работи в Лондон или поне в Лондон е редакцията, за която пише — повтори по-възрастният, беше мушнал ръце в джобовете на палтото си и гледаше Ноъл настойчиво. — И вие, за да услужите на своя приятел, предприехте пътуването от Бразилия до Англия с цел да го откриете. Една обикновена услуга… Да, господин Холкрофт, признавам, че звучи невероятно.

Ноъл погледна гневно агента с прошарената коса. Спомни си думите на Сам Буоновентура: „И аз му се развиках… Това е единственият начин да се справи човек с побеснели ченгета!“

— Един момент! Не съм изминал разстоянието от Рио до Лондон специално за Фон Тиболт. Тръгнал съм за Амстердам. Ако направите справка в офиса ми в Ню Йорк, ще разберете, че в момента работя по един проект в Кюрасао. За ваше сведение това е холандско владение и в Амстердам трябва да обсъдя някои проблеми, свързани със строежа.