Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Събрахте ли необходимите материали?

— Направих много снимки и пет скици на фасадата от различни ъгли… Не съм се и надявал на толкова. Между другото снимах само външни детайли и господинът, който ме придружаваше, може да го потвърди.

— Защо ми го казвате?

— Защото не бих искал да мислите, че съм заснел разположението на къщата ви.

Морис Граф се засмя тихо:

— Жилището ми е много добре защитено. Дори не ми е минало през ума, че го оглеждате с намерение да го оберете. Седнете, моля.

— Благодаря. — Ноъл се настани срещу възрастния мъж. — Днес на някои хора това би се сторило подозрително.

— Е, добре. Ще ви призная, че се обадих в хотел „Порто Алегре“, за да проверя дали сте регистриран там и получих положителен отговор. Вие се казвате Холкрофт, от Ню Йорк сте, резервацията ви е обезпечена от престижна туристическа агенция, чиито служители явно ви познават, кредитните ви карти са редовни. Дошли сте в Бразилия с валиден паспорт. Информацията е напълно достатъчна. При сегашното развитие на техниката човек трудно може да използва чуждо име, не мислите ли?

— Прав сте — съгласи се Ноъл и реши, че е дошъл моментът да премине към истинската цел на посещението си. Понечи да продължи, но Граф го попита, сякаш за да запълни неловка пауза:

— Колко време ще останете в Рио?

— Няколко дни. Научих името на архитекта ви и бих искал да поговоря с него, разбира се, когато е свободен.

— Секретарката ми ще му се обади, и то веднага. Нямам никаква представа как се урежда финансовата страна на въпроса, ако това въобще е необходимо, но съм сигурен, че той ще ви предостави копия от плановете, в случай че ви потрябват.

Ноъл се разсмя — това явно предизвикателство към професионалните му качества го развесели.

— Бих направил известни промени в своя проект, господин Граф. Обаждането ми ще бъде преди всичко жест на внимание. Може би бих го попитал откъде са закупени някои материали или как са решени специфични проблеми с напрежението, но не бих му поискал плановете. А и да го направя, не мисля, че би се съгласил охотно да ми ги даде.

— Грешите — каза Граф, категоричността и изражението му недвусмислено напомняха военното му минало.

„Готов съм да се обзаложа, че е бил генерал или друга важна клечка във Върховното командване…“

— Все пак е излишно, сър. Имам всичко, за което бях дошъл.

— Разбирам. — Столът на Граф тежко изскърца — раздвижването на един уморен старец в края на дългия следобед. Уморен старец със странно напрегнати очи.

— Ще ви удовлетвори ли едночасов разговор?

— Да, напълно.

— Обещавам ви го.

— Много сте любезен.

— След това ще можете да се върнете в Ню Йорк.

— Разбира се.

Сега трябваше да спомене за Фон Тиболтови. Точно сега.

— Всъщност трябва да свърша още нещо, докато съм в Рио. Не е толкова важно, но обещах, че ще опитам. Не зная откъде да започна. Може би от полицията.

— Звучи стряскащо. С престъпление ли е свързано?

— Не, напротив. Имах предвид този отдел на полицията, в който биха ми помогнали да открия едни хора. Няма ги в телефонния указател. Проверих и незаписаните в указателя номера.

— Сигурен ли сте, че са в Рио?

— Оттам са се обадили за последен път. Мисля, че в другите градове в Бразилия също е направена проверка чрез телефонните компании.

— Проблемът ме заинтригува, господин Холкрофт. Толкова ли е важно тези хора да бъдат издирени? Какво са направили? Казахте, че не е свързано с престъпление.

— Не, по никакъв начин. Всъщност зная твърде малко. Един мой приятел от Ню Йорк, адвокат, ме помоли, като дойда тук да се опитам да открия това семейство. Трябвало да получат пари от техни роднини в Средния запад.

— Наследство ли?

— Да.

— Може би някой адвокат тук, в Рио…

— Приятелят ми изпрати, както той ги нарече, „поверителни справки“ на няколко правни кантори тук — каза Ноъл, спомняйки си думите на аташето, — но не получи задоволителен отговор.

— Как си го обяснява?

— Никак. Просто се ядоса. Предполагам, че парите не стигнаха за трима адвокати.

— Трима адвокати ли е наел?

— Да, така се оказа — отговори Ноъл, изненадан от себе си. Справяше се инстинктивно, без да мисли. — Единият е от Чикаго или може би беше от Сейнт Луис, другият е колега на приятеля ми в Ню Йорк, а третият е тук, в Рио. Адвокатите обменят помежду си информация, която другите хора смятат за поверителна. Но една трета от хонорара може би им се стори твърде малко възнаграждение за усилията.