Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Граф спря да се храни, мрежа от бръчки обграждаше подпухналите му очи.

— Карара ще си свършат добре работата. Какъв е този клуб в Ню Йорк?

— Казва се „Ню Йорк Атлетик клъб“. На кого се е обаждал там?

— В поръчката за разговора е дал името на клуба, без да спомене с кого иска да говори. Хората ни в Ню Йорк се опитват да открият това.

Морис Граф остави вилицата.

— И ти, и хората ти в Ню Йорк сте мудни — каза той тихо.

— Извинете, не ви разбрах?

— Несъмнено в списъка на членовете фигурира името Холкрофт. В такъв случай синът на Клаузен не е удържал на думата си и е казал на Холкрофт за Женева. Това е опасно. Ричард Холкрофт е стар, но не е сенилен. Винаги сме си давали сметка, че ако живее дълго, ще се окаже пречка по пътя ни. — Граф погледна посетителя. — Писмото вече пристигна в Сесимбра и оправдание не може да се намери. Сигурно синът вече си е обяснил събитията от онази вечер. Обадете се на Тинаму. Нямам доверие на сътрудника му в Рио. Използвайте парола „Орел“ и му предайте опасенията ми. Хората ни в Ню Йорк ще получат друга задача. Трябва да елиминират една пречка по пътя ни. Ричард Холкрофт трябва да бъде изваден от играта. Самият Тинаму ще настоява за това.

Ноъл знаеше какво му трябва — специализирана книжарница. Във всеки курортен град има голяма книжарница, която задоволява читателските интереси на туристи от определена националност. Той се интересуваше от Alivraria Alembo — немската книжарница. В хотела му бяха казали, че в нея може да намери всякакви списания, а вестниците пристигали ежедневно с полетите на „Луфтханза“. Точно там Холкрофт би могъл да получи информация. В такава книжарница не може да няма справочници и човек, който да знае нещо за заселилите се в Рио германски семейства. Ако можеше да научи едно-две имена… Точно оттам трябваше да започне.

Книжарницата бе на не повече от десет минути от хотела.

— Аз съм американски архитект — каза той на един от продавачите, който, качен на стълба, пререждаше книгите на най-горния рафт. — Дойдох, за да изследвам баварското влияние върху архитектурата на големите къщи. Имате ли някакви материали на тази тема?

— Не знаех, че това е отделна тема — изненада го продавачът с безукорен английски. — Има няколко къщи в швейцарски стил, алпийски тип, но не бих ги нарекъл баварски.

Шесто правило или може би седмо? Използвай лъжа, която почива на частица от истината само ако си по-компетентен от онзи, когото лъжеш.

— Алпийски, швейцарски, баварски — между тях почти няма разлика.

— Така ли? Мислех, че разликата е значителна.

Осмо или девето правило: не се впускай в спор. Следвай главната цел.

— Право да ви кажа, едно богато семейство от Ню Йорк ми плати да дойда тук и да направя няколко скици. Миналото лято са идвали в Рио. Пътувайки из околността, са били впечатлени от няколко много красиви къщи. Описаха ми ги като баварски.

— Сигурно са излезли извън града в северозападна посока. Там има великолепни къщи. Резиденцията Айзенщат например, но тя е на едни евреи. Невероятна смесица между евреи и маври, стига изобщо да можете да си представите подобно нещо. Разбира се, не пропускайте имението на Граф. Къщата е малко претрупана, но е ефектна. Което е напълно естествено — Граф е милионер.

— Граф ли казахте?

— Да, Морис Граф. Преселник е, но кой от тях не е имигрирал навремето?

— От кои тях?

— Хайде, не се правете, че не разбирате. Готов съм да се обзаложа, че е бил генерал или друга важна клечка във Върховното командване.

— Англичанин ли сте?

— Да.

— И работите в тази книжарница?

— Ich spreche gut Deutsch 16 16 Говоря немски добре (нем.) — Бел. прев. .

— Не са могли да намерят германец за тази работа?

— Може би са предпочели човек като мен — каза англичанинът загадъчно.

Ноъл се престори на учуден:

— Защо мислите така?

— Не ми задават много въпроси — каза продавачът и се качи на едно стъпало. Веднага щом американецът си отиде, той слезе от стълбата и я отмести рязко с вид на човек, спечелил една малка победа. Заобиколи бързо куповете с книги от двете страни на пътечката и до един от тях зави така неочаквано, че се сблъска с някакъв мъж, прелистващ книга на Гьоте.

— Verzeihung 17 17 Извинете (нем.) — Бел. прев. — промърмори продавачът.

— Schwesterchen 18 18 Сестричке (нем.) — Бел. прев. — каза мъжът с гъстите прошарени вежди.

Тази явна обида към неговата мъжественост го накара да се обърне.