Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Много се съмнявам.

— Нямам предвид подкрепленията, а онези — англичаните. Тоя ваш идиот — адвокат, Чарли Редуинг, сигурно им е издрънкал нещо.

— Хайде стига, Г. Г., той беше страхотен, като изключим това, че падна от коня. Нищичко не научиха за тебе, а онази издокараната, само го гледаше в бандажа.

— Препаска, синко, препаска. Може да е било заради коня.

— Може да е било заради препаската — предположи обаждащият се.

— Подкрепленията не са били извикани заради такива глупости като „препаски“ или „бандажи“, разбираш ли ме?

— Може би…

— Те не са надушили нищо, млади момко, някой друг е надушил нещо и затова са им подсигурили външни подкрепления. Къде се намират сега?

— На щанда за сувенири. Купуват какви ли не боклуци и са много любезни, даже и говедото. Трябва да ти кажа, че момичетата — извинявай, онези скуоу 18 18 Жена, домакиня (от индиански) — Б.пр. — са много щастливи. Току-що получихме нова стока от Тайван.

Гърмящата глава се намръщи, запали пурата си и каза:

— Изчакай малко така. Трябва да помисля — Шатрата се изпълни с кълбета дим, когато Ястреба накрая проговори: — Британците съвсем скоро ще открият името ми.

— Предполагам.

— Значи, хвани някой от нашите онеправдани братя да им каже, че шатрата ми се намира приблизително на двеста крачки на тичаща антилопа над северната морава, след мястото, където се любят бизоните, до великите дъбове, където орлите снасят скъпоценните си яйца. Това място е усамотено, за да мога да говоря с боговете на леса и да размишлявам. Запомни ли?

— Не разбирам и дума от това, което току-що ми надрънка. Ние имаме няколко крави, но нямаме нито един бизон и орли не съм виждал през живота си, освен в зоологическата градина на Омаха.

— Признаваш ли, че има лес?

— Е, може да се каже, че има някаква келява гора.

— По дяволите, синко, просто ги прати в тази гора, става ли?

— По коя пътека? Има няколко.

— Добре разсъждаваш, момко! — възкликна Гърмящата глава. — Добра тактика. Кажи им, че ще ме намерят по-бързо, ако се разделят. Този, който стигне пръв, може да повика останалите. Те няма да бъдат чак толкова далеч един от друг.

— Като отчетем факта, че ти няма да си в гората, това не е никаква „добра тактика“, а си е жива измама. Те ще се загубят.

— А дано, синко, а дано.

— Какво?

— В светлината на естеството на това начинание, врагът използва неортодоксална стратегия. Неортодоксалността не ми пречи — ха, та аз самият съм я използвал през по-голямата част от кариерата си. В тази ситуация фронталната атака е най-доброто, което може да приложи врагът. А вместо това той обгражда фланговете ни и пуска трасиращи гранати, пълни с конски фъшкии.

— Отново загубих връзката, Вожде — каза обаждащият се.

— Значи, антрополози, търсещи потомците на велико племе? — изсмя се подигравателно Гърмящата глава. — Племе от Шенандоа, диваци, представени на короната от Уолтър Рейли. Ти повярва ли на всичките тези простотии?

— Е, предполагам, че е възможно. Уопотамите са дошли някъде от Изток.

— От долината на река Хъдсън, а не от Шенандоа в северна Вирджиния. Всъщност те са били прогонени от мохоките, защото не са могли да се занимават със земеделие и не са умеели да отглеждат добитък, да не говорим, че въобще не са излизали от вигвамите си, като завали сняг. Те не са били никакво велико племе, а абсолютни несретници още от първия ден, докато не стигнали до река Мисури в средата на осемнадесети век, където са намерили истинското си призвание. Първо са се захванали с измами на дребно, а след това са корумпирали белите заселници!

— Откъде ти е известно всичко това?

— Почти няма нещо в историята на племето ти, което да не знам… Не, синко, зад тази секретна операция има някой и аз ще разбера кой е той. Захващай се за работа. Прати ги в гората!

Изминаха двадесет и три минути и членовете на скаутския екип на Голдфарб навлязоха един по един в малката, но гъста гора всеки но различна пътека. Бяха решили да се разделят, защото ценните указания, получени в бараката за сувенири, бяха отчайващо неточни и противоречиви, а тълпата кресливи скуоу се впусна в дълги разисквания коя от пътеките всъщност води до шатрата на великия Гърмяща глава, чиято обител явно имаше статута на свещен храм.

Четиридесет и шест минути по-късно всички членове на групата бяха заловени и завързани, а устите им бяха запушени с фалшиви боброви кожи. Всички получиха уверения, че няма да им се случи нищо лошо, ако не се опитват по някакъв начин да се освободят или да крещят. Ако направят нещо подобно, справедливият гняв на онеправданите ще се стовари върху главите им и по-специално върху скалповете им, които повече няма да бъдат закрепени към главите им. Най-трудното вождът Гърмяща глава — роден Макензи Лохинвар Хоукинс (второто му име беше заличено от всякакви официални документи), остави за най-накрая. Ястреба винаги беше смятал, че трябва да даде на най-трудното предизвикателство честта да бъде последна пречка. Не върви да вземеш в плен един генерал Ромел 19 19 Ген. Ромел — нацистки генерал от Втората световна война още при първото нападение срещу Африканския корпус, никак не върви.