Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

Генерал Макензи Хоукинс, прегърбил рамене, облечен в износен дискретносив габардинен костюм, прекоси бостънското летище „Логън“, търсейки мъжка тоалетна. Намери една и връхлетя вътре с огромната си пътна чатна, остави я на пода и огледа външния си вид в дългото огледало, поставено по протежение на мивките, където двама униформени служители миеха ръцете си. „Не е зле — помисли си той, — като изключим цвета на перуката“. Беше мъ-ъ-ничко по-червена, отколкото трябваше и малко по-дълга на врата. Очилата с тънки метални рамки, обаче, бяха превъзходни; падаха върху носа и му придаваха вид на разсеян академик. Можеше да прилича на всичко друго, само не на военен — това бе същността на стратегията на Ястреба в този момент. Всички следи от миналото му трябваше да бъдат заличени; умниците в Бостън бяха доста, а той трябваше да се покрие за следващите дванадесетина часа, време, достатъчно, за да разузнае и проучи Сам Девъро в собственото му обкръжение.

Сам изглежда имаше това-онова против срещата им, затова Мак не изключваше възможността да вземе Девъро със себе си насила. Сега времето беше от огромно значение, а Ястреба се нуждаеше от съдебните правомощия на Сам във възможно най-кратък срок; не трябваше да се губи нито час, въпреки че може би щяха да са потребни много часове, за да бъде убеден адвокатът да се присъедини към свещената крава за… „Зачеркни думата «свещена» — помисли си генералът, — тя би могла да предизвика спомени, дето би било добре да останат забравени.“

Мак изми ръцете си и махна очилата, за да наплиска лицето си като внимаваше да не размести перуката, която на всичкото отгоре беше и малко широка. В чантата му имаше тубичка лепило за скалпове и когато се прибереше в хотела щеше…

Всички мисли за неподходящата перука се изпариха в мига, в който почувства до себе си присъствието на нечие тяло. Вдигна глава и видя застаналия до него униформен мъж, чиято грозна усмивка разкриваше липсата на по-голямата част от зъбите му. Хвърли бърз поглед надясно и видя втория униформен да подпъхва гумени пречки под вратата на мъжката тоалетна. По-нататъшният бърз оглед потвърди очевидното; единствената авиокомпания, с която тия двамата можеха да имат нещо общо, не притежаваше нито самолети, нито пътници, а само белезници и килийни номера.

— Поосвеши ли се с фодичката, а старче? — каза с отчетлив испански акцент първият хилещ се нападател и дискретно приглади стърчащата от всички страни на фуражката си тъмна коса. — Не е лошо да се понаплискаш след дълъг полет, нъл’тъй?

— Да бе, чофече! — изкукурига вторият нападател, чиято фуражка стоеше дразнещо накриво. — По-хубафо е, отколкото да ти накиснат глафата ф кенефа!

— Има ли смисъл от тези реплики? — попита бившият генерал, като местеше поглед от единия към другия, отвратен от гледката на разтворените им яки изпод униформените куртки.

— Май не е много добра идеята да ти напъхаме глафата ф кенефа, к’во ш’ каиш?

— Тук трябва да се съглася с вас — отвърна Ястреба, внезапно осъзнавайки това, което считаше за невъзможно. — Вие да не би случайно да сте от предната линия на армейското разузнаване 20 20 Непреводимо, игра на думи (англ.), intelligence означава едновременно разузнаване и интелигенция , а?

— Имаме достатъчно мозък и сми достатачно любезни — да не ти дадем да си пъхнеш глафата ф кенефа, което не би било толкова интилигентно, нъл’ тъй?

— Не мисля. Човекът, който ме очаква, не би счел за нормално да вербува бойци като вас. Учил съм го да си подбира добре хората.

— Хей, човече! — каза втората неподходящо облечена пародия. — Ти да не се опитфаш да ни засегнеш? Да не би да не ти харесфа начинът ни на изразяване — сигурно не сме достатъчно добри за теб?

— Я зарежете тия глупости, soldados estúpidos 21 21 Глупави войници (исп.) — Б.пр. ! Никога през всичките ми години служба не съм позволявал произходът, религията или цветът на кожата на някого да имат нещо общо с преценката ми за възможностите му. Издигнал съм в Офицерския корпус повече черни, дръпнати и испаноговорящи от всеки друг с моя ранг — и то не защото са били чернилки, дръпнати или латиноамериканци, а защото са били по-добри от останалите! Ясно ли ви е?… Вие просто не сте на тяхното ниво. Вие сте пикльовци.

— Мисля, че достатъчно си поговорихме, човече — прекъсна го първият и усмивката му изчезна, докато измъкваше изпод куртката си дълъг нож. — Пистолетите дигат много джангър — просто ми подай портфейла си, часовника и всичко друго, което испаноговорящи отрепки като нас смятат за ценно.