Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Имаш ги, Г. Г.!

Ястреба изтича обратно при входа.

— Още десет минути, Хенри, и излизаш на сцената!

— Толкова много ?

— Трябва да свърша някои неща и когато се върна, ще излезем заедно.

— Какво имаш да правиш?

— Трябва да елиминирам няколко от враговете.

— Какво?

— Нищо, което да си заслужава да се притесняваш. Те са млади и неопитни — Макензи се втурна навън в мърлявото си скитническо облекло.

И един по един четирима от командосите в черно-зелени маскировъчни дрехи бяха потупани по рамото и в последствие изпратени временно в небитието от стария скитник. Той ги изтегли един по един на тротоара, напръска лицата им с няколко унции „Южен комфорт“ и ги остави да почиват, докато се свестят.

С нарастващо безпокойство сър Хенри установи, че „десетте минути“ станаха дванадесет, след това двадесет и най-накрая почти половин час! Ястреба беше забелязал петима федерални агенти със закопчани яки и каменни лица и шестима джентълмени с намръщени вежди и големи чела. — Аматьори! — прошепна Мак на себе си. — Що за командири си имат тия?… Някакъв негодник с тениска непрекъснато снимаше с камера, фокусирана върху контрапротестиращите, очевидно в полза на онези, от които бяха получили заповедите си. Ха! Шегичка! Но всеки път, когато Мак се опитваше да залови копелето с камерата, той се извърташе като някакъв проклет балетен танцьор и изчезваше в тълпата.

А тълпите се бяха превърнали в монолитна маса и когато Ястреба изтича обратно до входа, сър Хенри Ървинг Сътън го нямаше ! Къде беше , по дяволите?… Актьорът беше на три метра от него, до ъгъла на сградата и наблюдаваше зашеметен мелето по стълбите пред Върховния съд. Пред четиридесетината пристъпващи в танцов ритъм, пеещи и думкащи късополи уопотамски демонстранти бяха избухнали ръкопашни схватки, но те изглежда нямаха нищо общо с индианците.

— О, Господи! — каза Хоукинс, сложил ръка на рамото на Сътън. — Защо не съм малко по-млад?

— И аз. Е и какво от това?

— Преди години нито един от тези негодници не би се събудил повече. Или пък е имало доста повече освен тези, които видях аз.

— Кои?

— Тези палячовци, които се бият сред тълпите от туристи. И, разбира се, беше точно така. Тези със закопчаните яки крещяха срещу командосите, които продължаваха да ги премятат през рамо, а през това време снайперистите, решили, че всякакъв вид борба означава, че те трябва да са победителите или ще ги върнат обратно в частта им, наскачаха с бронзови боксове и торбички с олово. Безредиците в цялата им прелест течаха с пълна сила. Гневни туристи крещяха, бутани и ръгани от биещите се; а те, вкопчили се в смъртна схватка и озадачени от липсата на каквато и да е униформа или опознавателен знак у противниците си, продължаваха да налитат с повалящи удари върху всичко движещо се около себе си, а идиотът с видеокамерата продължаваше да крещи: — Gloriozo! 83 83 Великолепно (ит.). — Б.е.р. — докато пристъпваше с балетни стъпки наоколо.

— Тръгвай , Лютиче! — изкрещя Хоукинс в радиото си.

— Добре , Нарцис, но имаме един проблем — долетя гласът на полковник Сайръс.

— Какъв проблем?

— С религиозното трио всичко е о’кей, но изгубихме проститутката и селянина!

— Какво се е случило ?

— Покахонтас побесня, когато някаква туристка хвърли в краката на танцьорките една шепа фишеци и изкрещя нещо като на гръцки. Нашето момиче се втурна след тази кучка, а Сам се втурна след нея !

— Върнете ги обратно, за Бога!

— Наистина ли искате от съдията Олдсмобил да се хвърли в това меле и да започне да чупи глави?

— По дяволите, нямаме никакво време ! Почти три без петнадесет е, а ние трябва да се вмъкнем вътре, да сменим дрехите си и да се представим на охраната пред залата в три часа!

— Може би разполагаме с толеранс от няколко минути — прекъсна го Сайръс. — Дори и съдиите трябва вече да са уведомени за този хаос отвън.

— Уопотамски хаос, Лютиче! Може да се каже, че не е много в наша полза, въпреки че е необходимо.

— Задръжте така! Нашият селянин с кокошките води обратно Покахонтас — в мъртва хватка, бих добавил.

— Това момче от време на време се взема в ръце! Детайлизирайте ситуацията и да действаме !

— Ей сега. Кога ще излезе нашият генерал?

— Веднага щом видя принцесата и селянина да пресичат улицата поотделно и се погрижете тя да влезе първа… къде изчезна светата троица? Не ги виждам.