Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Но защо камера? — попита Редуинг.

— Това беше моя идея. Помислих си, че трябва да притежаваме аудиовизуален запис на протеста на уопотамите, възможно най-обширен, включващ всякакви опити за намеса на разни индивиди, насилие или каквито и да са опити да се попречи на гражданите да упражнят правото си на свободно събиране или граждански протест.

— Знаех си — възкликна със слаб глас Пинкъс от стола. — Той може и да е професионален войник и химик, но също така има данни за адвокат.

— Чакай малко — каза Девъро с нотка на скептицизъм. — Нека да довършим разговора, който преди малко подхванахме. Една нередактирана видеокасета, с датата и часа, отчитани секунда по секунда върху всеки кадър, в общи линии се приема като неопровержимо доказателство, нали така?

— Мисля, че известен брой конгресмени и сенатори, както и един или двама кметове ще се съгласят с теб, Сам — каза наемникът с лека усмивка.

— Да, и ако ние притежаваме подобна касета, запечатала „определени индивиди“, извършващи незаконни действия от насилствен характер по време на протеста на уопотамите…

— И — прекъсна го Дженифър, поглеждайки към Девъро, който кимна в смисъл „моля, заповядай“ — ако тези неприятни индивиди бъдат идентифицирани като такива под командването на една или друга правителствена агенция, това би било едно значително морално предимство за нас.

— И не само под командването на правителството — каза Сайръс. — Отвън в тълпата има цяла сбирщина, на която са й платили, за да ви спре. Работодателите им са така затънали в дългове, че самата мисъл за вас ги кара да си изяждат подметките и да си подмокрят панталоните.

— Полковник, моите поздравления! — каза Аарон, опитвайки се да стане от стола, при което изпълни стаята със звуците на метал, удрящ се в метал. — Дори и ако всичко се провали, ние ще имаме зад гърба си една втора отбранителна позиция.

— Аз наричам това „да изпържим задниците на тези, които биха желали първи да изпържат нашите“, господин Пинкъс.

— Точно така! Знаете ли, със или без правна степен, аз бих желал вие да заемете някаква служба в моята фирма, да речем като експерт-стратег в областта на криминалното право.

— Поласкан съм, сър, но мисля, че би било по-добре да говорите по този въпрос с вашия приятел Куксън Фрейзиър. Той каза, че има една къща в Карибите, две във Франция, апартамент в Лондон и няколко, за които не може да си спомни, в ски-курортите в Юта или Колорадо. Всичките те са били ограбвани поне по веднъж и той поиска от мен да се заема с по-нататъшната им сигурност.

— Та това е прекрасно за вас, честна дума! Той ще ви плаща страшно добре. Вие ще приемете, разбира се.

— За няколко седмици, може би, но ако има някакъв начин да го направя, бих искал да се върна отново в лабораторията. Аз съм инженер-химик; ето в това намирам истинско удовлетворение и радост.

В този момент откъм вратата си дочу взрив от трескаво чукане.

— Стойте там, където сте в момента — каза спокойно Сайръс, докато останалите бяха обхванати от паника. — Това е Роман З. Той си въобразява, че влизането му в която и да е стая е задача от първостепенна важност и негово изконно право, особено, когато полицията го преследва — наемникът отвори широко вратата; фигурата, застанала в коридора, наистина принадлежеше на Роман З., но вместо една видеокамера, той държеше в ръцете си две, както и голям найлонов плик на презрамка, преметната през рамото му. Нямаше ги оранжевата копринена риза, синият пояс, тесните черни панталони и златната обеца. Вместо това, той се беше дегизирал като работник от медиите, като тези, които се катерят по микробусите на телевизионните новинари по време на катастрофа или пожар. Беше се облякъл в протрити, но чисти и спретнати джинси „Левис“ и бяла тениска, на която с големи букви пишеше:

— Мисията, която ми възложи, е изпълнена, мой най-скъпи при… полковник — обяви Роман и влезе в стаята, а думите му увиснаха във въздуха, докато очите му възприемаха гледката, която представляваха Сам, Джени и Аарон. — Тук някъде да не би да има бал с маски?

— Ако има такова нещо, ти пръв си за там — каза Сайръс, — Не изглеждаш зле… Но защо две камери?

— Ами едната може да се повреди — отвърна ухилено циганинът — и лентата е повече — добави той, посочвайки плика.

— Къде е фактурата?

— Кое?

— Бележката, на която пише сумата за наема и депозита, който е трябвало да оставиш.