Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Най-трудно ще ви бъде изкачването по стълбите пред Съда и понеже ще трябва да се разделим, ще накарам Джони Телешки нос да намери някой, който да ви помогне.

— Телешкия нос ли? Струва ми се, че това име ми е познато, то не се забравя лесно.

— Той е дясната ръка на Мак от племето — каза Сам.

— Джони Телешкия нос и Макензи Хоукинс образуват един съвършен екип. Мошеник и измамник. Телешкия нос все още ми дължи един куп пари, а Хоукинс ми дължи душевно спокойствие, както и професионалната ми кариера… Няма значение, Джони ще намери някой, който да ви помогне. По-добре да го направи или ще го подведа под отговорност, затова че е присвоил хилядарки от подкупа, който генерал Гърмяща кукувица е дал на старейшините.

— Направил ли го е? — попита Девъро.

— Всъщност, нямам и най-малко понятие, но би било най-естественото нещо на земята за него поне да опита.

На вратата нетърпеливо се почука. Сам отиде и я отвори, още веднъж приятно изненадан от внушителната елегантност на Сайръс. — Заповядайте, полковник.

— Благодаря, Сам. Бих желал да те запозная с двама мои приятели или може би трябваше да кажа, приятели на „съдията Олдсмобил“ — Сайръс пристъпи в стаята и подкани с жест Деси-Едно и Две да сторят същото. Въпреки това, те не бяха двамата Деси Арнас, които всички познаваха. Д-Едно, чиито изкуствени зъби отново бяха на мястото си, беше облечен в консервативен сив костюм и тъмносиня риза, която подчертаваше бялата му свещеническа яка. Д-Две, също някакъв свещеник, но от различна вяра, носеше черен костюм и свещеническа яка, както и златен кръст, висящ на гърдите му. — Мога ли да ви представя отец Елмър Пристин, свещеник и неговия католически колега, монсиньор Хектор Алицонго.

— Небеса! — каза Аарон, свличайки се със звън в стола си.

— Боже мой! — добави платиненорусата проститутка, която всъщност беше Джени.

— Той те чува — каза Д-Две и се прекръсти, след това прекръсти и всички в стаята — наопаки.

— Не ставай богохулник — измърмори Деси-Едно.

— А ти луд. Включих те и тебе, макар че си тъп протестант .

— Много добре, момчета — каза Девъро. — Разбрахме посланието… Сайръс, за какво е всичко това?

— Първо, разрешете ми да попитам дали всеки от вас е намерил всичко, изброено в списъка? — Дженифър, Сам и Аарон кимнаха. — Добре — продължи наемникът, — има ли някакви проблеми с камуфлажното облекло? Искаме да се чувствате удобно, доколкото е възможно при тези обстоятелства.

— Ако трябва да съм откровен, полковник — отвърна Аарон, — може би ще трябва да наемете портативен кран, за да ме премества.

— Това не е проблем, Сайръс — каза Редуинг. — Ще накарам някой член на племето да помогне на господин Пинкъс.

— Съжалявам, Джени, не можем да си позволим никаква връзка с който и да е от племето. А не е и необходимо.

— Чакай малко сега — намеси се Девъро. — Моят почитаем шеф едва върви в този средновековен рицарски костюм!

— Той ще бъде подкрепян от нашите двама свещеници.

— Нашите Деси ли? — каза Дженифър.

— Точно така. Идеята е на Хоукинс и е направо блестяща… „Преподобният Пристин“ и „монсиньор Алицонго“ са се присъединили към достопочтения равин в религиозен протест пред Върховния съд срещу някои от последните му решения, които те считат едновременно за антихристиянски и антисемитски. Никой няма да може да им попречи, освен със сила, а това би го поставило в доста неудобно положение пред телевизията.

— Идеята определено е уникална — призна Сам. — Между другото, къде е Роман З.?

— Въобще не ми се иска да мисля — отговори Сайръс.

— Не е дезертирал , нали? — каза Джени.

— Нито за секунда. Имало някаква стара циганска пословица, открадната от китайците, която казвала, че човек, който спаси живота на друг, трябвало да живее на гърба на този човек до края на неговия живот.

— Не съм убеден, че я е разбрал правилно — каза Аарон. — Струва ми се, че беше точно обратното.

— Разбира се, че е обратното — съгласи се Сайръс, — но циганите са я видоизменили и той така си я знае.

— Е, къде е той, все пак? — попита Редуинг.

— Дадох му пари да вземе под наем една видеокамера. Подозирам, че в настоящия момент краде някоя, като е казал на нищо неподозиращия продавач, че само иска да погледне пречупването на обектива на слънчева светлина. Може и да греша, но се съмнявам. Той мрази да плаща за каквото и да е — струва ми се, той искрено вярва, че това е неетично.

— Той би трябвало да се кандидатира за Конгреса.