Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Макензи отхапа сдъвкания край на пурата си и го изплю на пода между краката на едни рицарски доспехи.

— Ще си отидеш у дома, обещавам ти. Веднага, щом централизираш капиталите на компанията и направиш няколко превода по сметки, които могат да бъдат замразени при определени условия. Свършиш ли тая работа, сам ще те закарам до летището. Честна генералска.

— Глупости на търкалета! Имаш ли представа какво искаш от мен? Не говорим за кълцана карантия, а за четиридесет милиона долара. Това означава да си подпиша сам доживотната присъда! Веднага ще ме вкарат в списъците на Интерпол и във всяко полицейско управление в цивилизования свят ще се любуват на снимката ми, закачена на видно място! Сложа ли името си под трансфер за четиридесет милиона , значи да се простя с адвокатската професия. Веднага ще се разчуе.

— Няма такова нещо и ти го знаеш добре. В швейцарските банки умеят да пазят тайна.

Девъро се огледа да не би някой наблизо да го чуе.

— И така да е, все някой ще оплеска работата, щом… бъде направен онзи опит да се хване… онзи човек в Рим! И с това ще се свърши! Ще бъде само опит! И без това си се оплел здравата. След оная история в Китай сигурно следят отблизо с кого се срещаш и името ми ще излезе наяве заедно с шибаните четиридесет милиона в Цюрих и… майната му на всичко!

— По-спокойно, момко, я не се спичай! Това вече е зад гърба ни. Твоята работа свърши. Или по-точно ще свърши, щом се погрижиш за парите. Измиваш си ръцете и излизаш по-чист и от пресен сняг.

— Не е вярно — Девъро чак се задави от шепота си и придърпа нагоре кувертюрата. — Казах ти вече: сбарат ли те , и аз съм в кюпа !

— За какво? Да речем, че стане така, както казваш — което е малко вероятно — в какво ще те обвинят? Че си помагал във валутните операции на ветеран от армията, който ти е казал, че събира пари в подкрепа на организация, посветила се на разпространяването на религиозно братство? Едно въпросче, господин адвокат, може ли? Ще признаете ли под клетва, че сте извършил закононарушение?

— Абе ти съвсем си откачил ! — прекъсна го Сам, направи крачка напред и оплете крака в кувертюрата. — Нали ми каза?! Че ще отвличаш… — изведнъж млъкна и продължи с жестове да показва кръст и нещо, което мята на рамо.

— Ех, мама му стара , момко, учен човек си, пък не разбираш, че има клетва и клетва . Пък и говорим за нещо, което я стане, я не. Ама по-възможно е изобщо да не стане.

Сам затвори за миг очи, вече знаеше какво е да си мъченик. И продължи да шепне, възбудено, но не истерично:

— Да, ама нали аз излязох с шибания ти куфар в ръка от архива на военното разузнаване?

— Това са военни работи — успокои го Макензи. А никой от нас не се е занимавал с армията. Други въпроси?

Девъро се умисли.

— Ами какво ще кажеш за парите. Няма един легален банков превод.

— Това е субективно тълкувание — отвърна Хоукинс и дори поклати глава в знак на потвърждение. — Никой не е излъган, никого не сме насилвали. Няма кражба, няма заговор. Всичките пари са дадени доброволно. А ако методите изглеждат необикновени, всеки отделен инвеститор е в правото си да мисли така, стига да не пречи на останалите. Има и още нещо. Ти сам ми каза, че основното задължение на адвоката е да служи на своя клиент, а не на някакви морални дилеми.

— Аз ли съм го казал?

— А не — баба ми.

— Не звучи лошо…

— Даже никак. Истинско умотворение. Златни уста имаш, момко.

Сам се вгледа в Ястреба, искаше да разбере какво се крие зад това лукавство. Но лукавство нямаше, Хоукинс говореше съвсем сериозно. И щом бе настъпил момент за откровения, Сам реши също да е откровен.

— Слушай какво ще ти кажа. Да предположим, че извършиш тази… тази лудост — да, това е точната дума. Отвличаш папата и се скатаваш на завет. Дори само за няколко дни. Знаеш ли какво може да стане? Какво можеш да предизвикаш?

— Разбира се. Четиристотин милиона зелени гущерчета ще излязат от джобовете на четиристотин милиона балами и ще допълзят при мен. С това не искам да обидя никого.

— Ама че си бунак! Светът ще се побърка! На обвиненията за похищението ще има контраобвинения ! Правителства ще си разменят ноти и обиди . Президенти и министър-председатели ще загреят телефоните. И накрая някой малоумник ще вземе да извади от черната кутия тайния код за ядрено нападение, щото му писнало да слуша глупостите на друг малоумник. И ето ти, Мак, Трета световна война!