Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— Хубаво, сега пък съм бесен! Искам си дрехите обратно. Веднага.

— Няма да стане.

— Защо?

— Бералнята има почивен ден.

— Какво? Защо тогава си ги занесъл там?

— Нали ви казах, майн хер. Бяха мръсни.

Сам се втренчи в котешките очи в дъното на коридора. Онзи ги бе присвил злобно, стиснатите му устни скриваха златния зъб. Сам се прибра в стаята и затвори вратата. Трябваше да измисли нещо. И то бързо. Както казваше Мак, най-напред да прецени вариантите. И да се измъкне.

Нямаше слава на побойник, но и не се страхуваше от тупаници. Имаше снажно телосложение и въпреки онова, което Лилиан му каза в Берлин, се чувстваше в добра форма. Въпреки всичко обаче черната барета в коридора можеше да му съдере задника от бой. А пък и не вървеше да избяга гол по стълбите.

Значи първият вариант отпада.

Оставаше прозорецът, по-точно — малкият балкон пред френския прозорец. Грабна гащите си от пода, намъкна ги и стисна здраво с ръка скъсания ластик. Промъкна се тихо на балкона. Стаята беше на третия етаж, но точно под нейния балкон имаше друг. С чаршафи или пердета, навързани на въже, щеше да успее, при това без големи рискове.

Значи вариант две беше приложим.

Влезе обратно в стаята и заоглежда пердетата. Както обичаше да казва майка му в Куинси, пролетни пердета. От тънка коприна, която не бе от най-здравите. Вариант две май отиваше на кино. Ами чаршафите? Тръгна към леглото, без да обръща внимание на прелестите на спящата Реджайна, която съвсем се бе отвила. Ако увие чаршафите с пердета, можеше да се получи издръжлива комбинация. Вариант две пак се появи на хоризонта.

Бойно облекло?

Е, това щеше да го озори. Нямаше под ръка нищо, освен рокли.

Така че, дори вариант две да успееше, трябваше да обмисли вариант три и четири. И като ги обмисли, го присви стомахът. Да тръгне из Махенфелд по долни гащи, които постоянно се смъкват, или да се намъкне в някоя от роклите на Джини с надеждата, че ципът ще издържи.

Едва ли някой щеше да погледне сериозно на мъж по скъсани долни гащи или в парижки тоалет, хукнал да вдига тревога. Може да се появят в допълнение варианти пет и шест: да го затворят или да го изнасилят.

Има си хас!

Трябваше да разсъждава трезво, да се вземе в ръце и да започне да мисли здраво. Бавно. Не можеше да допусне такава дребна подробност, като някакви си дрехи, да попречат на евакуацията. Какво щеше да направи Ястребът на негово място? Използваше един шибан термин, ама какъв беше?

А, да — сили за поддръжка ! Точно така.

Сам пак се втурна на балкона. Онзи идиот с готварската шапка продължаваше да брои кашоните и консервите и да ги отмята в списъка. Май с това щеше да се занимава цяла седмица.

— Пссст! Пссст! — надвеси се Девъро над парапета и за малко да забрави да си придържа скъсаните гащи. — Ей, ти! — подвикна шепнешком.

Леко стреснат, мъжът извъртя нагоре глава, но щом го зърна, се усмихна приветливо.

— Bonjour, monsieur! Ca va? 36 36 Добър ден, господине! Как сте?, фр. — Бел.ред. — отвърна той.

— Шшшт! — Сам изшътка с пръст пред устните си и му махна да се приближи.

Готвачът тръгна към балкона с листовете в ръка и дори по пътя си отбеляза още нещо.

— Oui, monsieur? 37 37 Да, господине?, фр. — Бел.ред.

— Държат ме затворен! — прошепна Девъро с тържествена тревога в очите и с доста авторитет в гласа. — Взеха ми дрехите. Трябват ми дрехи . А като сляза долу, искам да събереш в кухнята всички, които работят тук. Имам да ви казвам нещо много важно. Аз съм адвокат. Avocat.

Онзи само поклати глава:

— Je ne comprends pas, monsieur. Désirez vous le petit dejeuner? 38 38 Не разбирам, господине. Искате ли закуска?, фр. — Бел.ред.

— Кой? Не, бе. Искам дрехи. Виждаш ли? Всичко, което имам, са тези шорти — Сам опъна напред гащите, така че да се покажат между перилата. — Трябват ми панталони, пан-та-ло-ни ! Веднага. Моля те!

Онзи го загледа с подозрение. А може би дори с погнуса и омраза.

— Vos sous-vetements sont très jolis 39 39 Вашето бельо е много хубаво, фр. — Бел.ред. — пак поклати той глава и си тръгна при кашоните и консервите.

— Чакай! Чакай малко, бе!

— Главният готвач е французин, майн хер, но не чак дотолкова французин.

Този глас дойде отдолу, от балкона под неговия. Беше на огромен, плешив мъж с рамене като трикрилен гардероб.

— Мисли, че му правите непристойни намеци. Мога да ви уверя, че не е такъв човек.

— А ти кой си?

— Името ми е без значение. Напускам имението в момента, в който пристигне новият господар на Махенфелд. Дотогава всяко негово нареждане е закон за мен. За дрехите ви не ми е казано нищо.