Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Тогава се зададе и таксито, с което идваше Девъро по пустия страничен път, водещ към входа на голф-клуба. Макензи го чакаше скрит зад една колона.

Докато Сам се приближаваше по алеята за автомобили, Хоукинс реши да не му казва за обезвредените постове. Това само щеше да стресне бившия майор. „По-добре да си мисли, че Делакроче е удържал на думата си и е сам“.

— Мама му стара! Здрасти, Сам!

Девъро се хвърли на земята и започна да гребе чакъла с ръце, за да се окопае. Макензи извади тънко като писалка, но много мощно фенерче и освети лицето му.

Бившият майор наистина беше бесен. Лицето му така се бе подуло от гняв, че всеки момент можеше да се пръсне.

— Безпринципен педераст! — изшептя Сам колкото ядосан, толкова и уплашен. — Мръсник! Ти си най-гадното същество на Земята! Какво направи, бе, тъпанар такъв?

— Хайде, хайде, що за език е това? Ставай, де, какво си се пльоснал като жаба… — Макензи му подаде ръка.

— Не ме докосвай , гнидо такава! Що ми трябваше да те измъквам от Монголия! Да си беше останал при Лин Шу, да ти вади ноктите един по един цели четири хиляди години! Не ме пипай , бе! — Сам се изправи.

— Виж, майоре…

— Не ме наричай така! Вече не съм военен и не желая и да чувам за армия! Аз съм адвокат, но не твой адвокат, не твой, гадняр такъв! Къде ме докара, а? Тук сигурно ни държат на мушка от няколко страни!

Макензи се ухили:

— Няма никой, момко. Само Делакроче стои насред игрището като италиански чичо на градинско събиране със спагети.

— Не ти вярвам! Знаеш ли какво ми каза това животно по телефона, когато отказах да дойда? Щяло да ми се влоши здравето изведнъж! Това ми каза!

— О, не обръщай внимание на глупости. Тия трътльовци все такива ги плещят.

— Глупости ли? — Девъро се взираше напрегнато в тъмнината. — Тая откачалка каза, че ако закъснея, щял да ми прати кошница с плодове в болницата — утре ! А ако се опитам да се чупя от града, някакво говедо на име Месаря щял да ме спипа за нула време!

Ястребът поклати глава:

— Месарят е много печен, но мисля, че не може да ти стъпи и на малкия пръст. На теб залагам, момко.

— Не искам да си имам нищо общо с него, с никого ! И не залагай на мен ! Няма да ме видиш повече! Затова дойдох — да се разберем веднъж завинаги. Ще се срещна с тоя Делакроче и ще му кажа, че е станала ужасна грешка! Написал съм ти на машина няколко документа и това е всичко!

— Чуй ме сега, синко. Малко преувеличаваш. Изобщо няма за какво да се притесняваш — Хоукинс тръгна през ливадата. Девъро го последва, като въртеше насам-натам глава при всеки звук. — Господин Делакроче ще бъде особено сговорчив. И повече няма да ти държи такъв тон, ще видиш.

Нещо изджвака.

— Какво беше това?

— Отпусни се, бе, човек! Сигурно си настъпил кучешко лайно. Моля те само за едно. Недей да обясняваш нищо, преди да съм говорил с Делакроче, о’кей? Няма да ми отнеме повече от три-четири минути.

— Не! В никакъв случай! Нямам намерение да си затрия обещаващата кариера на някакъв курс по голф на Коза Ностра! Тия копелета не си поплюват! Убиват наред, бият с вериги и циментират трупове! Хвърлят ги в реки! Това пък какво беше?

Някаква птица изпърха с криле в гората.

— Подплашихме пиле. Добре, така да се разберем. Ако си държиш затворена устата, докато свърша с Делакроче, ще ти платя още десет бона. Чисти, няма данък, няма разписка. Какво ще кажеш, а?

— Да не си откачил? Никакви десет бона! Защото няма за какво да ги харча под земята на бостънското гробище! И десет милиона да ми предложиш, не — се навивам, не!

— Възможно е и това да стане…

— Иди да се освидетелстваш в психиатрията, преди да го е направил някой друг!

— В такъв случай май ще трябва да ти го обясня по друг начин. Или ще мълчиш, докато си свърша работата с господин Делакроче, или утре рано-рано ще се обадя във ФБР и ще им кажа, че бивш майор размята наляво и надясно поверителни документи, които незаконно е измъкнал от архива на военното разузнаване.

— О, няма да го направиш! Защото ще кажа истината. Ще кажа как ме изнуди, как ме изигра и пак ме изнуди. Присъдата в Пекин ще ти се стори приказен сън!

— Съвсем усложняваш нещата. Май си забравил за оная история с Броукмайкъл, а? Как ти се струва това — нарушил си законите на шпионажа, за да не послужиш още малко в армията на родината си. И то не в действащо поделение, а на сладка служба. И това ли е шантаж, а?

— Безпринципен педе…