Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Може би — да, може би — не — отвърна агентът. — Знам, че сте разговарял с родителите си, но не бих могъл да знам за какво.

— Естествено. Но вероятно бихте могъл да направите известни предположения относно разговора ни, нали?

— Откровено казано, да, въпреки че не знам какво ви е било известно преди това. Събитията от тази вечер навеждат на мисълта, че вие не сте знаел нищо за Жан-Пиер Жодел.

— Точно така — отговори актьорът.

— В Сюрте 21 21 френската Държавна сигурност , където също не знаят нищо, след бегъл разпит биха се убедили, че казвате истината.

— А защо не, мосю Латъм? Аз казах истината.

— Сега също ли казвате истината, господин Вилие?

— Да.

— Престанете да говорите със заобикалки! — извика жената на актьора. — Каква е тази истина?

— Успокой се, Жизел. Ние сме на една вълна, както казват американците.

— Не трябва ли да спрем дотук? — попита агентът. — Може би е по-добре да говорим на четири очи?

— Не, разбира се. Жена ми е в течение на всичко, свързано с мен, а Анри е един от най-близките ни приятели и наш съветник.

— Да седнем — твърдо каза Жизел. — Неудобно е да стоим прави.

Когато всички заеха местата си, тя се настани до съпруга си и добави:

— Моля ви, продължете, мосю Латъм, и ако обичате, бъдете по-ясен.

— Бих желал да знам — намеси се Бресар с тон на държавен служител, — що за човек е този Жодел и защо Жан-Пиер трябва да знае всичко за него.

— Извинявай, Анри — прекъсна го актьорът. — Нямам нищо против, но искам да разбера защо мосю Латъм е сметнал за нужно да се свърже с мен чрез теб.

— Научих, че сте приятели — отговори американецът. — Всъщност, преди няколко седмици споменах на Анри, че ми е невъзможно да си купя билет за ваше представление и вие бяхте така любезен да оставите на касата два билета за мен.

— А, да, спомням си… Вашето име ми се стори познато, но след всичко, което се случи, аз не можах да направя връзката. „Два на името на Латъм“… Припомних си.

— Бяхте чудесен, господине…

— Много сте мил — прекъсна го Жан-Пиер, без да обръща внимание на комплимента, погледна изучаващо агента от Американското разузнаване, след това погледна Бресар и продължи: — Значи, доколкото разбирам, вие се познавате с Анри.

— По-скоро официално — каза Бресар. — Мисля, че само веднъж сме вечеряли заедно; ставаше дума за едно съвещание, на което много въпроси останаха нерешени.

— Между нашите две правителства — спомни си Жизел на глас.

— Да — потвърди Бресар.

— И за какво се съвещавахте с мосю Латъм, Анри? — енергично добави тя. — Ако смея да попитам.

— Разбира се, скъпа — отговори Бресар. — Общи приказки, деликатни ситуации, сегашни и минали събития, които биха могли да навредят или затруднят съответните правителства.

— Разговорът от тази нощ спада ли към тази категория?

— Дру ще ти отговори, Жизел, аз не мога; аз съм също толкова любопитен да разбера. Преди час той ме вдигна от леглото, като настояваше, че и двамата сме заинтересовани в това да го доведа у вас веднага. Когато го попитах защо, Дру обясни, че мога да науча само с позволението на Жан-Пиер и че е свързано със събитията от тази вечер.

— И затова пожелахте да говорим насаме, нали така, мосю Латъм? — попита Вилие.

— Да, господине.

— Значи идването ви тук тази вечер, тази ужасна вечер, е под предлог, че имате официална среща, n’est-ce pas 22 22 нали — фр. ?

— Боя се, че да — каза американецът.

— Дори като се вземат предвид късният час и трагедията, за която споменахме?

— Да — повтори Латъм. — Всеки час е от жизнено значение за нас. Най-вече за мен, ако трябва да бъдем точни.

— Аз се старая да бъда точен, мосю.

— Добре, ще говоря направо. Брат ми е таен агент на ЦРУ. Той действаше под дълбоко прикритие в планината Хаусрук, Австрия. Това беше разузнавателна операция, свързана с една разрастваща се неонацистка организация. От шест седмици няма вест от него.

— Разбирам вашето безпокойство, Дру — прекъсна го Анри Бресар, — но какво общо има това с тази вечер, тази ужасна вечер, както се изрази Жан-Пиер?

Американецът мълчаливо погледна Вилие; актьорът заговори:

— Този побъркан старец, който се самоуби в театъра, беше моят баща — тихо произнесе той, — моят истински баща. Преди години, през войната, той е участвал в Съпротивата. Нацистите са го разкрили и заловили, докарали са го до лудост.

Жизел ахна; внезапно протегна ръка наляво и сграбчи рамото на съпруга си.